- Чакай, чакай! - каза Марк - Я повтори!
- Вече. Не. Ми. Пука. За. Тъпите. Матури. Искам просто да прекарам една хубава Коледна ваканция, пък вече после ще му мисля.
- Мислех... - започна отново по-високото момче - Че с Ронджун имате уговорка да учите цяла ваканция, какво стана, Хечан?
- Казах му, че не ми се занимава и той реши, че след като аз няма да уча, той също няма да се занимава.
Двамата вървяха бавно по заледения тротоар. Беше петък и часовете бяха свършили, а те решиха, че искат да отидат до тяхното любимо кафене, за да пийнат горещ шоколад.
Това кафене беше забутано в една малка уличка. Веднъж, докато бяха на среща съвсем случайно бяха попаднали на него и от тогава им стана любимо.
И така около сто скандала и една раздяла по-късно Марк и Хечан все още ходят в това заведение, под предтекст, че са само приятели.
- Хайде, хайде! Искам шоколад! - радвала се Хечан и подскачаше напред.
За голямо нещастие, обаче, се подхлъзна на заледения тротоар и залитна.
- Внимавай! - възкликна Марк и го хвана за лактите, спирайки го от сблъсък със земята.
- Целия ми живот мина пред очите ми! - изкоментира по-малкия - Благодаря, че не ме остави да умра!
- Хайде, хайде, най-много да си навехнеш крака. - засмя се Марк и разроши косата на приятеля си.
××××××××××××××××××××××××
Аз: *карам си тихо и кротко часове*
Музата ми: хайде да пишем за Марк и Хечан!!! Ронджун и Джено също трябва да ги оправим...
Аз: имам час!
Музата ми: Ако си тръгна сега - повече няма да ме видиш!
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...
