64

115 13 0
                                    

Тейонг и Джехьон седяха на дивана, когато телефонът на розовокосото  момче звънна.

Той се присегна и взе устройството от масата.

- Ох, в такава сметка ще ме набута... - измрънка той под носа си, след което вдигна - Да? Какво има, Дойонг?

- Свърших работа, ела да ме вземеш.

- Идвам, идвам... Чакай ме отпред, там където те оставих сутринта.

- Добре, хайде по-бързо.

След като затвориха, Джехьон въздъхна и се изправи:

- Трябва да тръгвам.

- Не можеш ли да останеш още малко?

- Иска ми се, но съм с колата на Дойонг, а той свършил работата вече... Хей!

- Хей! - усмихна се Те

- Времето е хубаво, ела с нас на разходка.

- Да, как ли пък не... - засмя се блондинът - Какво ще правя там да ви светя?

- Хм?

- Джехьон... Ти и Дойонг ще излизате, само двамата, аз няма да съм трето ко...

- Недей да си мислиш такива романтични неща?! Да не сме в някоя драма?! - изнерви се розовокосият и се изправи - Радвам се, че те видях, но много ме ядоса. Айде чао!

Тейонг завъртя с досада очи и отиде след Дже, за да заключи вратата си.

×××××××××××××××××××

Love talkWhere stories live. Discover now