Тейонг и Джехьон седяха на дивана, когато телефонът на розовокосото момче звънна.
Той се присегна и взе устройството от масата.
- Ох, в такава сметка ще ме набута... - измрънка той под носа си, след което вдигна - Да? Какво има, Дойонг?
- Свърших работа, ела да ме вземеш.
- Идвам, идвам... Чакай ме отпред, там където те оставих сутринта.
- Добре, хайде по-бързо.
След като затвориха, Джехьон въздъхна и се изправи:
- Трябва да тръгвам.
- Не можеш ли да останеш още малко?
- Иска ми се, но съм с колата на Дойонг, а той свършил работата вече... Хей!
- Хей! - усмихна се Те
- Времето е хубаво, ела с нас на разходка.
- Да, как ли пък не... - засмя се блондинът - Какво ще правя там да ви светя?
- Хм?
- Джехьон... Ти и Дойонг ще излизате, само двамата, аз няма да съм трето ко...
- Недей да си мислиш такива романтични неща?! Да не сме в някоя драма?! - изнерви се розовокосият и се изправи - Радвам се, че те видях, но много ме ядоса. Айде чао!
Тейонг завъртя с досада очи и отиде след Дже, за да заключи вратата си.
×××××××××××××××××××
أنت تقرأ
Love talk
أدب الهواة~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...
