Ронджун седеше и наблюдаваше внимателно цялата картинка...
Марк и Хечан седяха на масата и си правеха домашните, Тейонг и Юта гледаха нещо на телефоните си, Дойонг и Джехьон изглеждаха така, сякаш всеки момент ще заспят на дивана, а Джони седеше на фотьойла и си говореше нещо с Джено.
- Хей, какво гледаш? - попита Тен и разроши косата на по-малкото момче.
- Отиди до Джони. - каза русокосият, без да обръща внимание на въпроса.
Те изпълни казаното с въпросително изражение.
- Джено, ела тука!
Когато всички се бяха наместили, Ронджун ги оглеждаше внимателно.
- Какво мислиш?
- Мисля, че откачаш! - отговори му Джено - Казах ти да не прекаляваш с бисквитите.
- Не това. - заверят с досада очи по-ниския - Виж... Джони и Тен, Тейонг и Юта, Марк и Хечан, Дойонг и Джехьон и...
- И аз и ти, които ще си умрем самотни. - довърши изречението Джено и се усмихна.
- Е... Не нужно да умираме сами... - започна Ронджун и вдигна поглед към момчето до него.
- Нали това бяха твои думи? Май наистина не знаеш какво искаш. - каза той и двамата се засмяха.
- Ооо, чакайте малко! - намеси се Хечан и им привлече вниманието - Аз знам какво иска.
Марк, който веднага разбра какво има в предвид по-малкия се засмя и го ритна леко по крака, но не пропусна да намигне на Джено.
- Ще се правим ли на глупави? - попита Джено с каменно изражение.
- Да. - отвърна Ронджун - Аз си нямам и на идея за какво говорят тези идиоти.
Общо взето така минаваха зимните дни на момчетата, с много смях и закачки.
××××××××××××××××××
Хелоу :)
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...
