На сутринта, когато всички се събудиха, Тейонг беше единственият без пяна по лицето.
- И защо точно той?! - ядоса се Тен..
- Той ни покани в къщата си.
Ронджун погледна ниския тайландец, двамата кимнаха и се изправиха тръгвайки да гонят Джехьон и Дойонг из цялата къща.
- Ако някой ми беше казал, че така ще се събудим щях да се прибера. - измрънка Марк и разтърка сънено очи, като в същото време и почисти пяната от лицето си с ръкав.
- Добро утро момчета! - в хола влезе една усмихната жена.
- Добро утро, лельо! - поздравиха Марк и Тейонг, а останалите ги последваха.
- Май е било забавно снощи.
- Изобщо! - оплака се Хечан - Дойонг и Джехьон ни омазаха с пяна, докато спим. Това дори не е смешно!
- За вас не е! - чу се гласът на Джехьон в хола.
- Тен и Ронджун още ли ги гонят? - попита Джено.
- Да. Разминах се с тях в коридора. Горките.
- Не ги съжалявай! - измрънка Джони - Заслужават си го.
Тя се засмя и отиде с една кърпичка взе малко от пяната по лицето на Джони и я лепна на Тейонг.
- Лельо?!
- Какво?! Видях, че теб са те пропуснали - след това всички се засмяха.
×××××××××××××××××
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...
