106

114 11 14
                                    

- Не мога да повярвам, че ги оставихме... Дано са се сдобрили. - каза Марк и метна торбата с боклука в казана.

- Сдобрили са се. - каза Хюк и също хвърли своята торба, след което двамата тръгнаха наобратно - Ако имаме поне малко късмет, когато се приберем ще заварим чисто нова двойка.

Чернокосият се засмя и погледна бившия си с недоверие:

- Съмнява ме. Едва ли е толкова лесно.

- Лесно е, лесно е. Не се тревожа за тях, знам, че накрая ще са заедно.

- А ти? - попита изведнъж Марк.

- Аз?

- Ти с кого ще си накрая.

Хечан преглътна тежко и се замисли. Какво трябваше да му каже? Да, може и да харесваше Тейонг, но напоследък много сериозно поставяше под въпрос чувства си.

Тейонг му беше симпатичен, но изобщо но вече не го виждаше по същия начин както преди... Сега мислише за друг...

- Ясно. - заключи Марк и се засмя леко - Мълчанието ти говори много, Хюки.

- Ами ти? - стросна се Хечан - Ти, а?

- Аз... Не е важно...

- Явно и двамата си мислим за някого... - заключи накрая Хечан.

- Явно...

  

××××××××××××××××××
Мозъкът ми: няма ли да учим?
Музата ми: мълчи! Сега аз съм тук!
Мозъкът ми: ама имаме...
Музата: ще си тръгна и няма да се върна повече!
Аз: тя остава! Мозък, млък!

Love talkWhere stories live. Discover now