На следващия ден, когато отидоха в училище, Ронджун дори не си направи труда да погледне Джено. Само го подмина като пътен знак и дори не си направи труда да седне на обичайното си място - а именно до него.
Днес първи час имаха математика и въпреки, че Ронджун щеше да се нуждае от помощ, предпочете да седне някъде другаде и да гледа цял час през прозореца.
За негово щастие, мястото до Марк беше свободно и той отиде там.
- Хей, тук е свободно, нали? - попита той и се усмихна.
- А, да. Седни. - отвърна чернокосият.
По-малкото момче нареди нещата си на чина и се стовари на стола.
- Та... Чух, че вчера сте учили заедно с Хечан.
- Така беше, не ревнувай.
- Не ревнувам. - подсмихна се Ронджун - Чудя се как беше... Дали Хечан успя да се концентрира над уроците?
- Боже! Не! - засмя се Марк - Беше ужасно. Разсейваше се само от въздуха!
- Въздуха... И какво ако мога да попитам учихте? Така де... Какво се предполагаше, че трябва да учите.
- По всичко, но... Може би не трябваше да започвам с биологията.
- Искаш ли един съвет? - каза ентусиазирано Ронджун, а когато по-високото момче кимна, той продължи да говори - Трябва да му се покаже на практика...
- Тоест? Трябва да види нещата визуално?
- Не само... - намигна му по-ниския.
След около секунда, Марк загря за какво става въпрос и смръщи вежди, изчервявайки се:
- Да ти се и не види, Ронджуне!
Той щеше да му отвърне някак, но в този момент госпожата влезе в стаята, следвана от биещия звънец.
×××××××××××××××××××
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...
