Холът създаваше изключително коледно настроение. Навсякъде беше окрадено с герлянди и лампички, а елхата беше до прозореца и привличане цялото в имаме върху себе си, но не заради хубавата си украса...
Всички подаръци седяха под елхата с изключение на два. Те просто бяха твърде големи и седяха отстрани с червените панделки на върха.
- Джехьон! - възкликна радостно Дойонг, без да обърне внимание на човекът до него и се втурна в прегръдките на розовокосият.
- Искаше ми се и аз да можех да прегърна така Дже, но как да им разваля хубавия момент. - подшушна Джони на Тен и двамата се засмяха.
Тейонг от друга страна седеше и гледаше като гръмнат.
Пред него седеше не кой да е друг, а човекът, който му липсваше най-много.
- Юта? - отговори едвам едвам той.
В момента искаше да отиде и да го прегърне толкова силно, но много добре помнеше тяхната караница, която не му позволяваше да го направи.
Момчетата усетиха натежалата атмосфера и тихо се изнесоха от стаята, за което Тейонг беше безкрайно благодарен.
- Радвам се да те видя. - отбеляза росокосият съвсем студено.
- Аз теб също. - отвърна Юта и свали червената панделка от главата си - Панделките бяха идея на момчетата...
- Мхм... Добре да се сетили...
Юта се приближи до него и го хвана за ръцете.
- Виж, Те... Това, което направих... Не биваше! Не съм аз човекът, който трябва да ти държи сметка с кожи излизаш, но... Издразних се. А това, че не ми каза ме нарани страшно много.
- А трябва ли да ти се отчитам кого целувам?
- Не, не трябва! Но разбери ме, аз също съм човек, нормално е да ревнувам.
- Да ревнуваш? - повтори Те и се подсмихна, а лицето на Юта стана по-червено и от косата му - добре... Виж... И аз не биваше да правя така. Просто... Тогава станаха страшно много неща, бях объркан и... Когато ме целуна не се възпротивих...
И ето пак. Ревността отново обзе Юта, а този път това не остана незабелязано от по-малкото момче.
- Но те уверявам... - продължи русокосият - Ти се целуваш сто пъти по-добре.
- Много ясно! - отвърна Юта и двамата се засмяха.
- Радвам се, че се сдобрихме. - прошепна Те и прегърна по-големият.
- И аз. Липсваше ми!
×××××××××××××××××
Щях да я кача още вчера, но ми се доспа, извинявам се~
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...
