4

192 19 14
                                    

От половин час, червенокосият адвокат седеше на тази тъпа опашка, само за да плати някакви си бири. А "най-хубавото" беше там, че никой не искаше да го пусне да мине.

Когато най-накрая дойде неговия ред, той плати набързо всичко и излезе.

В момента, в който тръгна, телефонът му веднага звънна. Той въздъхна и вдигна устройството.

- Ало?! Юта?!

- Кажи, Тен?! Какво искаш?

- Нали знаеш накъде да тръгнеш сега! - чу се писклив глас от другата страна.

- Да, Тен! Не се бой! Ще се оправя.

- Ама взе ли бирите?

- Да!

- Ама сега да не се изгубиш?!

- Няма! - засмя се червенокосият адвокат - Да не съм като Те. 

- Ох, абе не те знам, аз да предупредя. - въздъхна Тен от другата страна.

- Спокойно, хайде! Затварям и идвам!

Той прибра отново телефона в задния си джоб и продължи напред. За по-пряко мина през парка.

Докато вървеше и се радваше на децата, които притичваха около него и си играеха, забеляза на пейката пред него една до болка познатата фигура.



~××××××××××~

Love talkWhere stories live. Discover now