120

89 11 0
                                    

- Дали заспаха?

- Май да.

- Супер! - усмихна се Ронджун и се обърна по корем, а Джено направи същото, за да може да са лице в лице.

- Тази вечер май никой не може да заспи.

- Май да. - въздъхна тихо по-ниския - Е, искаш ли да си говорим за нещо?

- За какво?

- Не знам. За каквото искаш.

Джено се замисли за секунда, след което добави:

- Искам да ми дадеш съвет.

- Ъммм... Не ме бива много, но ще се опитам...

- Има един човек... - започна Джено - Когото страшно много харесвам, но той не ми обръща особено внимание.

- Какъв идиот! - изкоментира сериозно по-ниския, с което накара Джено да се засмее.

- Та... Искам да поканя този човек на среща, но не знам как да го направя. Имаш ли идеи?

Ронджун въздъхна и погледна тъжно надолу:

- Трябва да ми разкажеш малко за него... Не мога просто така да измисля нещо.

- Ами той... - започна Джено - Е доста интересно същество. Ъмм... Ти го познаваш, всъщност!

- Така ли?!

- Аха! Много близък приятел ми е, малко недовижда, доста е досаден понякога, често е нацупен.

- Знаеш, че нямам брат, нали?! - попита го Ронджун и се намръщи.

- Знам, знам. - засмя се Джено - Просто двамата много си приличате.

Двамата се гледаха за известно време в очите, след което по-ниският проговори, без да отделя поглед:

- Просто го попитай. Ако наистина е като мен, ще се зарадва на най-нормален въпрос от сорта на "Ще излезеш ли с мен?"

  
×××××××××××××××××

Love talkWhere stories live. Discover now