96

106 12 16
                                    

- Дойонг? Дойонг! - прошепна Джехьон, но отговор не последва.

Така беше всяка една вечер от няколко месеца насам. Двамата започваха да си говорят по телефона, но само след час Дойонг заспиваше.

- Е, лека нощ. - прошепна Джехьон и затвори устройството.

   
- Тейонг, моля те! Не бъди глупав! - проплака Джони.

- Глупав?! - повиши тон по-малкия - Джони, отидох в Япония за Тен, ще отида и да Юта.

- Моля те! Помисли!

Русокосият се намръщи и седна на леглото си. Идеше му да се разреве.

- Помниш какво стана последния път, когато отидох в Япония, ако Юта си има друг ще разбера и...

- Защо говориш така, сякаш ме няма?! - изнерви се Тен и го прекъсна.

- Извинявай, Тени, просто... Не съм получавал извести от него от месеци... Липсва ми!

- Те, знам, че ти липсва. - потвърди ниския тайландец - Но представи си, че реши да замине някъде за Коледа.

- И къде ще ходи?

- Не знам, но и на него не му е лесно, най-малкото да си събере багажа и да замине за Хаваите!

×××××××××××××××××
Тааа... Днес видях, че имам над 120 чернови 😅, таааа... Може би още тази вечер ще пусна някоя книга, че да почна малко по малко да ги разчиствам...

Добро утро, между другото ~

Love talkWhere stories live. Discover now