Love talk

109

24ти декември...

Хечан обу обувките си, взе последната тава с бисквити и излезе.

- Готов ли си? - усмихна се Дойонг и след като заключиха врата двамата извикаха асансьора.

- Да. Нямам търпение.

Дойонг кимна и двамата излязоха. 

- Изглеждаш тъжен. - подхвана кафявокосият.

- Да... Аз... Очаквах някого...

- Джехьон, предполагам.

Дойонг кимна и двамата се качиха в колата му, след което чернокосият проговори:

- Не е честно!

- Кое?

- Джено си има Ронджун... - започна Дойонг - Тейонг си има Юта, ти си имаш Марк, а аз...

- Извинявай! С Марк скъсахме преди толкова време!

- Да, да... Сигурно.

- Моля?! - повиши тон Хечан - Какво искаш да кажеш?!

- Че ти ще си с Марк!

- Айде и тоз! - въздъхна кафявокосият и потъна в седалката си - Защо всички го повтарят?!

- Защото е вярно!

След известно време. Двамата пристигнаха пред къщата на Тейонг.

Те излязоха от колата, взеха тавите бисквити, след което отидоха до вратата. С големи мъки натиснаха звънеца и не след дълго лелята на Тейонг отвори.

- Момчета! Ето ви и вас! Всички вече да тук, дори родителите ви.

- Извиняваме се. Не беше нарочно. - казаха те и влязоха вътре.

След като си събуха обувките и си свалиха якетата отидоха да оставят бисквитите в кухнята, след което се качиха про приятелите си.

- Ето ви и вас! - изкоментира недоволно Марк - Хечан, още малко и щях да реша, че всички бисквитки, които правихме ще си останат за теб!

- Не, не! Тука сме... И аз и бисквитите... А, Дойонг също!

- Колко мило. - извъртя с досада очи по-големият и седна на пода до Тен и Ронджун.

- Е... Готови ли сте тази Коледа я да прекарате тук? - усмихна се Тейонг и погледна всички - Отдавна не сте оставали за Коледа тук.

- Да, защото сме много. - засмя се Джони - Един път бяхме у Хечан, после у Ронджун, после у Джено и така докато се изредим, че да дойде пак твоя ред...

- Но определно мина доста време. - изкоментира Джено.

- Аз досега не съм бил тук за Коледа. - усмихна се тъжно Тен - винаги я прекарвах с Юта.

Момчетата седяха и си говориха доста време, когато вратата на стаята се отвори и вътре влезе лелята на Тейонг, казвайки усмихнато:

- Момчета... Дядо Коледа тази година е дошъл по-рано и...

- Дядо Коледа? - намръщи се Марк - Лельо, не сме малки! Изплюй камъчето.

Хечан бързо го удари по ръката и му направи знак да мълчи.

- Тааа... Както казвах... - продължи жената, игнорирайки забележката на племенника си - Дядо Коледа е дошъл по-рано тази година и е оставил подаръци за някои от вас. Може да следите и да ги видите когато пожелаете...

След това тя излезе от стаята видимо развълнувана, а момчетата изчакаха малки и веднага станаха тръгвайки по коридора към първия етаж.

- Мислех, че подаръкът е само за Тейонг. - подшушна Дойонг на Джони, без другите да чуят - Какво сте направили?! И защо пак пропуснахте да ми кажете?!

Джони се подсмихна, но не каза нищо и продължи да върви, изнервяйки Дойонг още повече.

Момчетата слязоха на първия етаж и веднага се затичаха към хола. Дойонг и Тейонг бяха първите, които влязоха, а щом светнаха лампата останаха без думи.
  

×××××××××××××××××
Тая вечер качвам две нови книги хд... Или като приключа тази... Ще видим... В най-добрия случай - една ще кача...
Ужас... Имам толкова чернови... Искам просто да ги изчистя една по една ииии... Да :>

Тази е вече към края си, между другото...