69

116 17 0
                                    

- Хечан! На дъската! - ядоса се учителката по биология.

Момчето завъртя с досада очи и се изправи, заставайки пред всички. Госпожата дори не го изчака да свикне с обстановката, а направо почна с въпросите.

Хечан ѝ отговаряше за секунди, което я накара още повече да се изнерви, докато...

- Репликация на ДНК - каза изведнъж биоложката.

И ето тук Хечан направо замръзна. Точно на това с Марк се бяха заприказвали за друго и изоставиха урока.

- Виждаш ли?! - подсмихна се госпожата - В моите часове се пази тишина и се слуша. Винаги има на какво да се научиш!

Хечан погледна на другата страна и въздъхна.

- Седни си на мястото. - каза госпожата - Сега, клас... Отговорете тетрадките и запишете...

- Репликация на ДНК - прекъсна я кафявокосият и се подсмихна - се нарича удвояване на молекулите на ДНК при участието на специфични ензими и белтъци. 

Учителката го погледна втрещено и преглътна тежко, по което Хечан разбра, че е познал. Той си седна гордо на мястото и часът продължи.

През целия час учителката не каза нищо на малкото момче, а той не свали самодоволната усмивка от лицето си.

Едва когато часът свърши, кафявокосият си събра нещата набързо и изтича след Марк в коридора.

- Хей! Благодаря!

- За? - направи се на неразбрал другият.

- Че ми подсказа за... За... Дори не помня какъв беше последния ѝ въпрос.

- Винаги. - засмя се Марк и двамата се оправиха към изхода на училището.

×××××××××××××××××××

Love talkWhere stories live. Discover now