~19:30~
@jeongjaehyun
Хей~
~22:30~
@9d0y0ung6
Хей
@jeongjaehyun
Ооо, сети се
@9d0y0ung6
Извинявай, де. В отпуск съм и цял ден съм вкъщи
@jeongjaehyun
Добре... Ъъъммм... Трябва да те питам нещо?
@9d0y0ung6
Слушам?
@jeongjaehyun
Някога някой да ти се е натрисал?
@9d0y0ung6
Кога пристигаш?
@9d0y0ung6
Утре?
@9d0y0ung6
Вдругиден?
@jeongjaehyun
Не точно...
@9d0y0ung6
Следващия месец?
@9d0y0ung6
Седмица?
@jeongjaehyun
Я по-добре погледни през прозореца...
@9d0y0ung6
Хм?
@jeongjaehyun
Направи го, просто...
Това, от което най-много се боеше Дойонг се случи. Джехьон беше долу пред блока и в момента, в който той вдигна глава нагоре, момчето се скри.
Пропълзя по-навътре в стаята и започна да прибира всичко. Занесе купите в мивката, изхвърли празните кутии от китайско, сгъна и прибра одеялото и изключи телевизора.
Преди да излезе от апартамента, пооправи малко косата си, взе ключовете и заключи. През целия път в асансьора до първия етаж сърцето му биеше като лудо.
Не заради Джехьон... Не... Не... Просто... Му беше странно, че ей така от нищото някой му идва нагости.
"Спокойно!" Каза си той на ум и слезе от асансьора.
Това е...
Само няколко крачки и входната врата го делят от Джехьон...
~×××××××××××××××××~
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...
