Love talk

88

Дойонг седеше подпрян на дивана и гледаше към спящите момчета на земята.

Всички решиха, че вечерта ще останат при Тейонг, така забавлението няма да свършва. Само че, още в момента, в който легнаха на земята заспаха.

Единствено Дойонг остана буден. Той размишляваше над думите на приятеля си.

Искаше отговор, но проблемът беше там, че не можеше да си го даде... Или по-скоро не искаше.

"Какво изпитваш към Джехьон?"

Въпросът не спираше да се върти в ума му. Наистина ли искаше да помогне на най-добрия си приятел, а дори той самият беше в пълна каша без да го осъзнава?!

В стаята беше тихо и тъмно. Единствено лунната светлина проникваща от прозореца осветяваше всичко и благоденствие на което Дойонг можеше да изпива с поглед спящия адвокат.

- Защо не мога да отговоря? - прошепна той - Та отговорът е повече от очевиден... Аз не те... Не...

Момчето въздъхна и излез от хола, премина през коридора и влезе в кухнята. Пусна чешмата и си наля малко вода в една чаша.

- Приятел... Или... - шептеше той.

- Или? - чу се сънен глас зад него.

Дойонг се обърна стреснато, а когато видя кой седи срещу него се напрегна още повече.

- Джехьон? Събудих ли те?

- Малко. - каза той и се засмя.

- Всичко е наред. - усмихна се той - Ти Сашо си станал?

- Не съм заспивал. - поправи го той.

- Защо мислил за нещо. Липи ти. По едно време стана много тих и се изолира настрана.

- Не го бях усетил... - призна си по-ниският.

- Нормално.

Джехьон мина покрай него и също взе една чаша, пълнейки вода.

- Няма да те питам какво ти е, но няма и да те оставя да будуваш сам цяла нощ.

След това той излезе от стаята и след малко се върна с пяна за бръснене.

- Искаш ли отново в тийнейджърските си години?

- Какво си намислил? - задам се Дойонг и взе второто флаконче с пяна.

- Класика е! Ела! - след това Дже го хвана за ръката и го издърпа в хола при останалите.

×××××××××××××××××