Love talk

62

Точно когато Тен излезе от апартамента, мъкнейки всичките си куфари, Юта се отпусна на дивана, доволен, че сега си има цял апартамент само за себе си.

Това, което искаше най-много, бе да си вземе почивка и да си остане вкъщи, докато беше сам, само че точно затова не можеше.

След като баща му замина за Лондон, остави купища документи за Юта. А ако Джехьон също не беше заминал, щеше да ги прехвърли на него...

- Бива ли такова нещо?! - изнерви се той - Сякаш ходят на гости при съседите си! Когато има скимне ходят някъде...

Адвокатът започна да прави списък с нещата, които трябваше да направи през следващите две седмици, когато телефонът му звънна. .

- Да, татко?

- Юта! Извинявай за вчера. Не биваше да ти се ядосвам.

- Мислиш ли?

- Бях се видял преди това с майка ти - каза баща му.

- Е и?! Какво от това?!

- Скарахме се малко, казахме си някои неща. Толкова много ме ядосва, но знаеш, че не мога без нея и...

- Кажи ми честно - прекъсна го Юта, защото не можеше да търпи повече - моя ли е вината, че майка ми те напусна преди толкова години?

- Не, не е... - чу се тих глас от другата страна.

- Именно! Затова те моля да не ме обвиняваш и да не си го изкарваш на мен. А сега, ако ме извиниш, ще затварям, че аз не съм като теб и глупавите ми приятели да си пилея така парите.

След като затвори, гласът на Тен се прокрадна в главата му, казвайки "но беше звъннал на Тейонг, нали?! И определено искаше да говориш онзи път с Дойонг, когато изпрати момчето да следи гаджето ти!"

- Дори когато не е тук... - каза си той - Пак го чувам...