63

131 15 3
                                    

Днес денят бе особено приятен и слънчев, точно затова, още щом се прибра от работа, първото, което направи Джони беше да изведе Изи на разходка.

Бяха навън доста дълго, а когато се прибраха вкъщи, първото, което видяха, беше едно ниско момче, долепило ухо до входната врата.

- Гаджето ми е клюкарка... - отбеляза Джони, правейки се на унил, с което привлече вниманието на момчето.

- Боже, изплаши ме! Не знаех, че си излязъл.

- Защо не ми звънна, Тен? - попита той и целуна гаджето си, след което извади ключовете и го пусна да влезе.

- Звънях ти. Телефонът се чуваше отвътре и реших, че си се скрил там, а щом не ми вдигна в продължение на два часа, реших, че си пукнал. Седях час пред вратата у се чудех дали да не звънна на спешния номер.

Джони се засмя и затвори врата след себе си.

Двамата си събуха обувките и влязоха в хола.

- Не знаех, че ще идваш... Можеше да ми кажеш.

- О, казах ти. - отвърна изнервено Тен - Но кой да си погледне съобщенията.

- Имах работа. - опита се да се оправдае по-високият.

- да, ти така ще кажеш...

×××××××××××××××××××××××
Аз: тази история вече трябва да свършва...
Мозъкът ми: и какви са плановете ти за финала?
Аз:...
Мозъкът ми: и аз така си помислих...

Love talkWhere stories live. Discover now