Тейонг беше като ударен с тиган по главата.
Най-накрая... Това, което беше чакал от толкова време.
- Трябва да кажеш нещо. - напомни му червенокосият адвокат, а Тейонг се удари по главата.
- Юта... Да! Нямаш си и на идея от колко време чакам да ме питаш. - след това впи устните си в неговите.
Когато се отделиха, заради недостига на въздух Юта доближи челото си до това на Те и двамата дишаха тежко.
- И ще те помоля нещо... - заговори Тейонг.
- Всичко!
- Повече недей да превръщаш приятелите ми в шпиони! Досадно е!
Юта остана без думи. Отвори очи и погледна въпросително русокосият, който от своя страна се засмя и отиде да седне на дивана завивайки се:
- Джони и Дойонг са ми най-близки. На мен ли няма да кажат?!
- Знаех си, че ще ме предадат. - изкоментира той - Но ти повече не ми давай поводи да го правя!
- Ще какво поводи ти давам?
- Хечан! Ето какъв повод ми даваш!
Тейонг все още не разбираше за какво става въпрос:
- Хечан е бивш на братовчед ми.
- Но явно те харесва.
- Мммм, не! Само виж как гледа Марк. Ясно е, че ще си го върне.
- И ще те остави на мира? - зарадва се Юта и отиде до него, мушкайки се под завивката до Тейонг.
- Стига, моля те! - завъртя с досада очи Тейонг - И аз ревнувам от факта, че делиш едно работно място с бившия ти, но не го казвам, нали?!
- Добре започваме... - изкоментира червенокосият - Така, виж, Джехьон има очи само за Дойонг.
- Знам, ама все пак...
Юта се засмя и придърпа гаджето си в прегръдка.
Така седяха и си говориха доста дълго време, докато най-накрая не заспаха.
На сутринта, обаче, бяха грубо избутани на земята от Ронджун, който май беше станал от грешната страна на леглото тази сутрин.
- Защо?! - проплака Тейонг и разтърка гърба си - Ронджун?! Защо?!
- Дванайсет на обяд е! Стига сте спали!
××××××××××××××
Аз сещайки се, че заради мен Ютае не са се целували от сумати глави: °-° Хд
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...