Love talk

67

- Чакай, чакай! - засмя се Ронджун - Искаш да кажеш, че си прекарал целия следобед с бившия ти... Само двамата и не сте се избили?!

- Не!

-... Нито сте се натискали!

- Ронджуне! - възмути се Хечан и удари по-голямото момче по ръката.

- Извинявай, просто ми е толкова странно... В единия момент се карате, после се обичате...

- Не се обичаме... - прекъсна го кафявокосият.

Двамата помълчаха по-малко, след което Ронджун каза:

- А какво става с Тейонг. Нали го харесваше?

- Да, но нещата никак не вървят. Седя си в "приятелката зона" и не мога да мръдна оттам.

- А сигурен ли си, че наистина го харесваш. - повдигна въпросително вежда Ронджун. 

- Да. Защо да не съм?

- Значи Жо харесваш... Така както харесваше Марк? Така както остави синина на една негова бивша съученичка, само защото му се предлагаше? Искаш да кажеш, че гледаш Тейонг по същия начин, по който гледаше Марк?

- Да! - отвърна твърдо той, след което сведе поглед надолу.

- Аз не съм сигурен. Хечан, първо трябва да си изясниш нещата.

- Явно... - започна Хечан след кратко мълчание - И двамата сме объркани.

- Така изглежда - засмя се Ронджун - Затова сме приятели, нали?

Те бяха приятели още от съвсем мънички. Когато Ронджун се премести в Корея, когато беше на пет, още първия ден децата от съседските блокове го заговориха и станаха приятели...

И така до днес, когато си остават заедно, макар и Тейонг да не ходи вече в тяхното училище, а Джони и Дойонг да са завършили...

××××××××××××××××××××