На следващия ден, Тейонг официално завърши средното си образование.
В такъв ден, повечето хора са тъжни, че се разделят с класа си, с хората които се преживявали толкова много, израснали са заедно, останали са един до друг в добро и зло...
Да, но не и Тейонг.
Той по-скоро се радваше, че ще се махне от хората, които му се наложи да търпи четири проклети години...
Специално за този така щастлив ден, момчето си беше запазил час за фризьор предния ден. Искаше да направи нещо ново с косата си и накрая реши, че ще я боядиса в русо, което много му отиваше, между другото.
След цялата церемония и тем подобни простотии, Дойонг (който беше поканен), дръпна приятеля си за ръка и го попита:
- Хей, ще ходиш ли после с класа си да празнуваш?
- Да бе. Кат' нищо. - изсмя се брюнетът.
- Тогава ела с мен. - каза той и хвана сприятеля си за ръката - Ще кажа на леля ти, ще те отнемам за малко.
Двете момчета минаха покрай леля му, която ги изгледа странно:
- Ако ще пиете, ме повикайте после да ви прибера. - каза тя, а двете момчета завъртяха с досада очи - Дойонг! Поне ти ме чуй, няма да караш пиян!
- Не се безпокой! Той няма да се прибира довечера.
- А?! - погледна го объркано Тейонг, а леля му само кимна, разбирайки за какво става думая...
След това двете момчета излязоха от училищната сграда, а след малко и от двора.
Чернокосото момче заведе Те до колата си и двамата се качиха.
~××××××××××~
Такаааам... Ъммм това ще е текстинг... Само да кажа...Просто... Още не сме преминали към съществената част...
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...