Джено беше първият, който се отказа, а когато Джони видя, това, се засмя победоносно и залитна, падайки от стола.
За щастие Дойонг беше бърз и успя да го хвана, като Тейонг също му помогна.
- Защо тежи толкова?! - изръмжа тъмнокосият.
- М... М... Мус...кули - промълви едвам-едвам Джони.
- Утре ще са с такъв силен махмурлук и двамата... Че направо имената си няма да помнят.
Хората около тях започнаха да си подават някакви пари, което подсказа н Ронджун, че Джони и Джено станали повод за залагане тази вечер.
Той се засмя и отиде до Джено, помагайки му да се изправи.
Когато се оправиха със сметката, напуснаха бара, а след тях вървеше Хечан и се усмихваше доволно, докато не чу глас зад себе си:
- Няма ли да им помогнеш?
Кафявокосото момче се обърна и възкликна:
- Марк?! Два часа не е ли малко късно да идваш тук?
- А ти? - попита Марк с безизразно лице - Не трябва ли да им помогнеш?
- Здравей, Марк! - помаха Тейонг.
- Здравей, братовчеде! - отвърна му той и се усмихна леко.
- Сам ли си тук? - попита Хечан, пренебрегвайки въпросите на по-големият - Да не си с Джи Я?
- Да, какво от това? - отувнра той, с все същото студено изражение.
- Просто се учудих. - нацупи се кафявокосият.
~××××××××××××~
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...
