3

189 21 0
                                    

Не след дълго, двете момчета пристигнаха пред един, до болка познат, блок.

- О, не! - каза Тейонг - Абсурд да вляза там! Не искам!

- Те! Те! - каза Дойонг и хвана ръцете на приятеля си - Моля те! Не можеш вечно да бягаш!

- Аз не бягам, Дойонги! - възкликна блондинът - Не мислиш ли, ще през всичките тези месеци, ако той искаше, щеше да ми звънне. Щеше да ме потърси, за да направи поне най-малко опит да ми обясни.

- Виж, той не е в...

- Не е какво?! Виновен? - засмя се горчиво по-малкото момче - Та той спа с гаджето ми!

- Бивше. - поправи го Донс.

- Тогава не беше! Все още бяхме заедно!

- Но и Тен не...

- С Тен  вече си говорихме! - прекъсна го той - Все още ме боли, но говорих с него...

- Тогава направи същото и с Джони!

Тейонг се беше втренчил в кофата за боклук пред колата. Накрая просто изцъка с език и каза:

- Това от теб не го очаквах, Дойонг!

Момчето отвори врата и излезе. Премина на другата улица и продължи да върви нанякъде.

Докато Дойонг успее да изгаси колата и да се оправи а колана, който заяде, приятелят му вече беше изчезнал.

 


~××××××××××~

Love talkWhere stories live. Discover now