Не след дълго, двете момчета пристигнаха пред един, до болка познат, блок.
- О, не! - каза Тейонг - Абсурд да вляза там! Не искам!
- Те! Те! - каза Дойонг и хвана ръцете на приятеля си - Моля те! Не можеш вечно да бягаш!
- Аз не бягам, Дойонги! - възкликна блондинът - Не мислиш ли, ще през всичките тези месеци, ако той искаше, щеше да ми звънне. Щеше да ме потърси, за да направи поне най-малко опит да ми обясни.
- Виж, той не е в...
- Не е какво?! Виновен? - засмя се горчиво по-малкото момче - Та той спа с гаджето ми!
- Бивше. - поправи го Донс.
- Тогава не беше! Все още бяхме заедно!
- Но и Тен не...
- С Тен вече си говорихме! - прекъсна го той - Все още ме боли, но говорих с него...
- Тогава направи същото и с Джони!
Тейонг се беше втренчил в кофата за боклук пред колата. Накрая просто изцъка с език и каза:
- Това от теб не го очаквах, Дойонг!
Момчето отвори врата и излезе. Премина на другата улица и продължи да върви нанякъде.
Докато Дойонг успее да изгаси колата и да се оправи а колана, който заяде, приятелят му вече беше изчезнал.
~××××××××××~
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...