90

117 11 7
                                    

Днес беше почивния ден на Юта. Тъй като и баща му, и Джехьон се бяха прибрали, той можеше да си вземе отпуск.

И точно това и направи.

Часът беше около дванадесет на обяд, той все още не се беше събудил, а по всичко личеше, че няма такова намерение.

И точно тогава телефонът звънна.

Един гаден навик, който беше придобил - телефона седеше на нощното шкафче, до главата му, с включен звук.

С огромно нежелание червенокосият адвокат отвори едното си око и протегна ръка, за да вземе телефона.

- Ало? - каза сънено той.

- Още ли спиш?

- Татко, в почивка съм. Звънни на Джехьон.

И Юта тъкмо щеше да заговори, когато мъжът от другата страна заговори.

- Знам. Искам да се видим. Има неща за които трябва да поговорим.

- Като например? - подхвана Юта, опитвайки се да не заспи отново.

- Като например?! - повиши отчая тона по-възрастния - Юта, знам, че не виждаш като баща, а като шеф, от когото рано или късно ще си тръгнеш...

- Ако продължаваш да ми даваш толкова много работа ще е още утре. - засмя се леко той.

- Приеми нещата по-сериозно, моля те. - скара се човекът от другата страна на линията.

- Добре, добре. В три ме чакай на парка. Ще съм там.

- Благодаря ти, че се съгласи.

Юта поседя няколко секунди без да каже каквото и да е било, след което затвори.

Осъзнаваше, че дойде момента, в който щяха да си кажат някои неща с баща си и най-вероятно щяха много да се наранят.

Точно от това искаше да избяга. Животът и без това не беше кой знае колко лесен, защо трябваше да се натоварва допълнително? Не можеше ли нещата да си останат така, както баща му ги нарече "шеф и работник"?!




×××××××××××××××××
Скоро следва разговора с Юта и баща му (тОвА гО чАкАм От ТоЛкОвА вРеМе... Ще Е зАбАвНо За ПиСаНе хД)
Както и да е...

Имам идея (идеи*) за нова книга (книги) Едната е малко странна, но май се получи (извинете логиката ми 😅)
Та когато приключа с тази книга ще довърша другата (тази с караваната), а заедно с нея ще пусна още една.

Както и да е... Май ви обърках с това обяснение, което всъщност не е толкова важно... Ох, защо продължавам да ви занимавам?!

Както и да е...

Забравете това, което прочетохте... 😅❤️

Love talkWhere stories live. Discover now