87

121 15 3
                                    

Слънцето отдавна беше залязло, но въпреки това дворът на Тейонг си остана шумен и весел.

Тен и Ронджун се въргаляха на тревата с Изи, а Джони и Джено ги наблюдаваха влюбено отстрани. Това не остана незабелязано от Хечан, който отиде до тях и се усмихна мазно.

- Ей, как се радвате на гаджетата си.

- Да... - потвърди Джони и се засмя.

- Не, не, Хечан! Знаеш, че с Ронджун не сме... - започна Джено, но беше прекъснат.

- Не сте заедно? Да..  сигурно...

След това ги остави и отиде да седне на люлката, знаейки много добре, че после по-големият ще му го върне някак.

И в цялата тази картинка нещо липсваше. Имаше едно парченце, което не беше на мястото си.

Тейонг седеше на един стол, пиеше от портокаловия си сок и си мислеше за един определен човек.

- Колко месеца станах? - чу се глас зад него и той се обърна, виждайки Дойонг, който се усмихна накриво и седна на земята до него.

- Около два... Не знам с точност...

- Не мислиш ли, че трябва да поговорите?

- Че за какво ще говорим?

Чернокосият въздъхна и вдигна поглед към най-добрия си приятел.

- Тейонг, нека си го кажем като големи хора. Трябва да поговорите. Скарахте се за глупости. Да, Юта постъпи изключително тъпо, но затова пък ти покажи, че не си дете.

- И какво искаш да му кажа?! Какво да кажа на... На... Аз дори не знам какъв ми е?  - каза той ядосано, опитвайки се да пази ниския си тон, за да не го чуят останалите - Да се извинявам, че съм целунал някого, след като дори все още не сме заедно?! Това ли предлагаш?!

Дойонг въздъхна и разтърси глава:

- Не казах, че трябва се извиняваш. Слушай ме като ти говоря! Трябва да поговорите.

Русокосият въздъхна и се изправи от стола, подавайки ръка на приятеля си, за да се изправи.

- Нека и аз те питам нещо... Като голям човек...

- Да?

- Какво изпитваш към Джехьон?

××××××××××××××××

Love talkWhere stories live. Discover now