Love talk

66

С голяма мъка Ронджун се изправи и отиде до врата. Избърса очите си и си пое дълбоко дъх, след което отключи, очаквайки да види баща си.

- Здравей, Ронджуни! - усмихна се Хечан - Няма да повярваш какво стана!

Когато го видя, Ронджун се разплака още повече, а по-малкото момче го погледна ококорено и веднага го прегърна.

- Какво се е случило? - попита загрижено и бутна вратата крак зад себе си.

- И аз не знам... Писах си с Джено и... И... - той си пое дъх и погледна Хечан - Аз лош човек ли съм?

- Какви ги говориш?! - намръщи се кафявокосият - Джено ли ти го каза.

- Не точно...

- Добре, успокой се и ми разкажи.

Когато отидоха в хола, Ронджун даде телефона си на по-малкото момче и отново се сви в единия ъгъл на дивана, а Хечан зачете.

Бяха изминали около десет минути, а той не спираше да препрочита едно определно съобщение.

- Нищо не разбирам. - изхлипа Ронджун.

- И аз... - отвърна тихо приятелят му - Ти по принцип не се разстройваш толкова лесно от хорските думи... Какво стана сега?

- Нищо...

Хечан повдигна въпросително вежда.

- Искам да кажа... Джено просто... Той... И ти да го беше казал, пак щях да ти се разсърдя.

- Но нямаше да се разплачеш така, нали?

- Какво искаш да кажеш, Хечан?

- Искам да кажа, че още утре като го видя на училище ще го пребия, но и ти трябва да си помислиш за нещо...

- За какво?

- За това какви са чувствата ти към Джено.

- Приятелски!

Хечан го погледа няколко секунди, след което се изправи и каза:

- Просто си помисли, но докато го правиш, гледай и да си събереш багажа по-бързо.

- Защо?

- Идваш на пижамено парти у нас.

- Не, не искам. - отвърна Ронджун.

- Виж... Не мога да те оставя тук и когато баща ти се прибере да те разстрои още повече. Хайде!

×××××××××××××××××××××