В крайна сметка Дойонг реши, че е редно да поговори за това и с Тейонг, затова Джони и Тен го оставиха да чака сам пред университета.
"Може би трябва да се откажа..." Каза си той "Това е глупаво..."
И точно когато тръгна да върви в противоположна посока, чу глас зад себе си:
- Дойонг?!
- Здравей, Те. - каза той, след което се обърна към приятеля си.
Тейонг се сбогува с колегите си и отиде при най-добрия си приятел.
- Дойде да ме вземеш ли?
- Да... Трябва и да поговорим за нещо...
- Ъм... Добре тогава... Ако искаш да отидем някъде на по-тийо място.
Двамата тръгнаха. Не знаеха къде отиват, но просто тръгнаха нанякъде из малките улички, докато накрая Тейонг не проговори отново:
- Е, за какво искаше да говорим?
- Спомняш ли си, когато след барбекюто ме попита какво изпитвам към Джехьон?
- Да. - кимна блондинът и се подсмихна - Харесваш ли го?
- Нека и аз да те попитам нещо - пренебрегна въпросът му по-големият - Вие двамата близки ли сте.
- Не колкото с теб и Джони, но да.
- А харесаш ли го?
- Моля?! - погледна го шокирано по-малкия - Чакай, чакай! Аз?! Да харесвам Дже?! Абсурд!
- Но си го целувал.
- Дойонг! - намръщи се той - Не мога да повярвам, че ревнуваш от мен!
- Те, аз... Не знам какво да кажа... - отвърна тихичко чернокосият.
- Не изпитвам нищо към Джехьон! По дяволите, аз харесвам друг, знаеш го много добре! Харесвам един тъпак, който няма смелостта да ми звънне и да ми се извини, а ти ме питаш за Джехьон! Не, не го харесвам, нито той мен!
- Откъде си сигурен?
- Може да съм по-малък, но не съм сляп. С него се държим по същия начин, по който се държим с теб и Джони... Освен ако вие двамата не сте тайно влюбени в мен...
Дойонг се засмя.
- С Джони те мразим.
- Перфектно.
××××××××××××××××××××
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...
