- И после... - започна Хечан след като преглътна хапката си - Той ми подсказа! А онази вещицата...
- Еволюиралата маймуна ли?
- Да, да! Същата! - отвърна ентусиазирано - Тя не го чу дори! Тейонг, представяш ли си!
Тейонг се засмя и набута едно пилешко парче в устата си.
- Представям си, да! Вие с Марк сте опасни. Вие винаги си пазите гърба.
- Така е... - засмя се Хечан и стари спомени изникнаха в съзнанието му. Той поклати глава и бързо ги прогони.
- Та... Кажи ми! Как е в университета?
- О, много хубаво. Изобщо не е като в гимназията. Там стават твърде много драми, по-стресиращо е... В университета се притесняваш само за финалния изпит, хората са по-мили, учителите по-спокойни...
- Току що да не ми описа някой филм?
- Не. - засмя се блондинът - Има си и някои страшни работи...
- Например?
- Имам една зла преподавателка, която казва, че трудно се минава при нея, но... Мисля, че ще се оправя...
- Ама разбира се, все пак...
Хечан не успя да се доизкаже, защото телефонът му звънна. Той взе устройството и бързо погледна.
- Братовчед ти - изкоментира и натисна зелената слушалка - Кажи, Марк?
- Нали щяхме да учим, къде си?
- Боже, забравих! В Тейонг съм... Ей сега идвам. Обядвахме и...
- Храна?
- Да. Много съжалявам! Ей сега ставам...
- Стой там - прекъсна го за пореден път Марк - Аз идвам!
След това затвори телефона, а Хечан остана загледан в екрана.
- Какво? - попита Тейонг.
- Ъм... Дай още една купа... Братовчед ти идва...
××××××××××××××××××××××
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...