Love talk

122

Оставаха само няколко часа до новата година.

Всички се бяха събрали в хола, където си прекарваха повече от добре. Отбиваха времето като си говореха.

  

- Нали всички сте готови?

- Да, лельо! - въздъхна Тейонг - Виж колко са ни дебели якетата! Няма нищо! Няма да замръзнем!

- А има ли смисъл още отсега да се обличаме?! - запита Ронджун - остават около тридесет минути.

- По-добре от сега да излезем навън. - каза Джони - Хайде, взехте ли всичко?

- Да, да. - завъртя с досада очи Хечан и тръгна напред, като той имаше честта да носи бутилките с шампанско.

Когато вече бяха на двора, оставиха вратата отворена, за да могат да чуят когато започне отброяването.

- Само мен ли ме е страх? - запита Ронджун.

- Мен също! - отвърна Тен и се доближи до по-малкото момче - Ела да те гушна!

- О, така ли Тен?! - подразни го Джони - Добре, добре...

Русокосият се обърна към по-ниското момче и го погледна въпросително.

- Иди при него. - засмя се Ронджун.

Тен кимна и отиде при гаджето си.

Момчетата седяха на двора и си приказваха, когато по едно време при тях излезе Дойонг и каза:

- След малко започва отброяването!

Всички взеха пиратки, бомбички, фойерверки, който каквото му видяха очите първо и зачакаха.

Джони даде своите на Тен, за да може да отвори шампанското, решил, че след като го направи чак тогава ще си вземе бенгалския огън.

Всички се подготвяха, а Ронджун обикаляше двора, в опит да се успокои. Паниката го обземаше и единственото, което искаше, бе всичко това да свърши колкото се може по-бързо.

"Може би ако вляза вътре... Без да ме забележат..." Мислеше си той.

- Ронджуни! - русокосият чу позната глас зад себе си и се обърна.

Джено му се усмихваше и държеше една римска свещ. Той беше единствения човек, който знаеш, че страхът на Ронджун от пиротехника е по-голям, отколкото всъщност си мислеха другите...

- Ела. Аз съм тук. Няма страшно. - каза той и подаде ръка.

Ронджун въздъхна с облекчение и отиде при приятеля си. Двамата хванаха римската свещ, като Джено се погрижи да са така, че да може да прегърне по-ниския.

- Започва! - изписка развълнувано Хечан.

- 10! - започнаха да броят всички на глас.

- 9!

- 8!

- 7!

- 6!

- 5!

- Трябва да те питам нещо. - прошепна Джено в ухото на другото момче.

- 4!

- Какво е то?

- 3!

- 2!

- 1!

- Ще излезеш ли с мен на среща?

     
××××××××××××××××××
Изненада 😅