Оставаха само няколко часа до новата година.
Всички се бяха събрали в хола, където си прекарваха повече от добре. Отбиваха времето като си говореха.
- Нали всички сте готови?
- Да, лельо! - въздъхна Тейонг - Виж колко са ни дебели якетата! Няма нищо! Няма да замръзнем!
- А има ли смисъл още отсега да се обличаме?! - запита Ронджун - остават около тридесет минути.
- По-добре от сега да излезем навън. - каза Джони - Хайде, взехте ли всичко?
- Да, да. - завъртя с досада очи Хечан и тръгна напред, като той имаше честта да носи бутилките с шампанско.
Когато вече бяха на двора, оставиха вратата отворена, за да могат да чуят когато започне отброяването.
- Само мен ли ме е страх? - запита Ронджун.
- Мен също! - отвърна Тен и се доближи до по-малкото момче - Ела да те гушна!
- О, така ли Тен?! - подразни го Джони - Добре, добре...
Русокосият се обърна към по-ниското момче и го погледна въпросително.
- Иди при него. - засмя се Ронджун.
Тен кимна и отиде при гаджето си.
Момчетата седяха на двора и си приказваха, когато по едно време при тях излезе Дойонг и каза:
- След малко започва отброяването!
Всички взеха пиратки, бомбички, фойерверки, който каквото му видяха очите първо и зачакаха.
Джони даде своите на Тен, за да може да отвори шампанското, решил, че след като го направи чак тогава ще си вземе бенгалския огън.
Всички се подготвяха, а Ронджун обикаляше двора, в опит да се успокои. Паниката го обземаше и единственото, което искаше, бе всичко това да свърши колкото се може по-бързо.
"Може би ако вляза вътре... Без да ме забележат..." Мислеше си той.
- Ронджуни! - русокосият чу позната глас зад себе си и се обърна.
Джено му се усмихваше и държеше една римска свещ. Той беше единствения човек, който знаеш, че страхът на Ронджун от пиротехника е по-голям, отколкото всъщност си мислеха другите...
- Ела. Аз съм тук. Няма страшно. - каза той и подаде ръка.
Ронджун въздъхна с облекчение и отиде при приятеля си. Двамата хванаха римската свещ, като Джено се погрижи да са така, че да може да прегърне по-ниския.
- Започва! - изписка развълнувано Хечан.
- 10! - започнаха да броят всички на глас.
- 9!
- 8!
- 7!
- 6!
- 5!
- Трябва да те питам нещо. - прошепна Джено в ухото на другото момче.
- 4!
- Какво е то?
- 3!
- 2!
- 1!
- Ще излезеш ли с мен на среща?
××××××××××××××××××
Изненада 😅
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...
