Та ето каква беше ситуацията - баща на Ронджун замина при приятелката си, която един Бог знаеше къде е, а когато Хечан разбра вендга отиде и събра багажа на приятеля си.
"Ще прекараш Коледа с мен!" Каза ми той "И без това всяка година нашите ме оставят сам да правя бисквитите, мислейки си, че се забавлявам, пък е изморително!"
На Ронджун дори не му трябваше и втора покана, още когато получи предложеното беше готов да тръгне.
Истината е, че колкото и да повтаряше на приятелите си да се разкарат, вътрешно искаше да са до него...
И те бяха. Каквото и да се случи, приятелите му винаги бяха там.
- Гладен съм. - изкоментира Хечан.
- Три сутринта е. Заспивай. - отвърна Ронджун и го бутна по крака.
- Отивам да ям - каза кафявокосият и се изправи - Идваш ли?
Приятелят му въздъхна и също се изправи като двамата тръгнаха към кухнята.
- Утре трябва да направим бисквитки...
- Ще направим... Може да ги нарисувам с глазура.
- Само обещай... - започна Хечан, вадейки пакет снакс - Че няма да рисуваш Джено!
- Ще те ударя!
Кафявокосият се засмя и подаде пакета на приятеля си. Знаеше много добре, че в момента ходи по нервите на приятеля си и не мислеше да спре...
××××××××××××××
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...
