107

115 17 2
                                    

Когато се прибраха, Хечан и Марк завариха Ронджун и Джено, които седяха ужасно близко един до друг и правеха бисквити, смеейки се на нещо.

- АЙДЕ, ЧЕСТИТО! - провикна се Хечан и се напъха между тях, прегръщайки ги.

- Какво се е случило? - попита Джено - Защо си толкова щастлив.

- Ами вие не...

- Хечан, пак си удари главата! - прекъсна го бързо Марк - Знаете какъв е. - след това го дръпна от приятелите им и го заведе до края на масата, за да си прави там бисквитите.

Когато бяха готови, вече бе станало двайсет вечерта, затова решиха, че ще оставят бисквитите да изстинат и утре ще ги намажат с глазура.

- Хечан?

- М?

- Спиш ли? - попита Марк.

- Не, но ако продължаваш така да си играеш с косата ми ще заспя. - отвърна той и двамата се засмяха.

- Извинявам се.

- Не. Продължи.

След много обяснения и караници, Джено и Марк склониха да останат за вечерта, а след още няколко спора, решиха, че Джено и Ронджун ще са леглото на кафявокосото момче, а Марк и Хечан на разтегаемият диван в хола...

"Няма да е първия път, в който спим на едно легло!" Заключиха те, а Джено и Ронджун нямаше как да спорят с това.

- Не ми се спи. - каза Марк.

- На мен да. Лека нощ.

Марк се засмя тихо и спря да си играе с косата на Хечан.

- Това го правиш нарочно! - каза по-малкия. 

- Може би...

××××××××××××××××××

Love talkWhere stories live. Discover now