Всички си прекараха повече от приятно. Дори Дойонг беше спрял да се притеснява за Те и ревнивото му "гадже" и се забавляваше на бара, гледайки как Джони и Джено се наливат с шотове.
"Който изпие повече - печели!" Такава беше уговорката им, пък какво печелеше, те също не бяха решили.
Докато гледаше, изведнъж Дойонг осъзна, че никъде наоколо не вижда Тейонг и Хечан.
Той се огледа, но никъде не ги видя.
- Хей, Ронджуни! - каза той на по-малкото момче - Знаеш ли къде са Те и Хечан?
- Отидоха към тоалетната.
Дойонг целия изтръпна. Знаеше много добре какво се случва, когато на подобно място хората се оттеглят сами в тоалетните. Беше гледал и чел твърде много неща, така че беше повече от наясно.
- Какво ти става? - попита Ронджун, който забеляза, че по-големият целия пребледня - Добре ли си? Ела, седни...
- Не, не! - прекъсна го той - Трябва да намеря Те.
Като добър приятел - не можеше да го остави да направи такава грешка. Може и да не бяха официално заедно, но Донс знаеше, че приятелят му има надежда... И шансове... За нещо с Юта.
Когато стигна до тоалетната, той отвори врата и влезе рязко вътре.
~×××××××××××××××××~
Здрасти~
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...
