Тейонг седеше на дивана, заедно с Дже и гледаха някакъв филм, който непрекъснато обсъждаха и се смееха.
- Добре де... Така ли се прави сега?! - изнерви се Джехьон?!
- Ако бях на нейно място, щях да умра по-добре! - изкоментира Те.
- По-добре недей, че после Юта ще ми крещи, че не съм успял да те опазя жив.
И говорейки за вълка, телефонът на розовокосият адвокат звънна. Той взе устройството и веднага затвори.
- Ако искаш мога да изляза, ако е някой важен разговор...
- Не. - прекъсна го Джехьон без следа от настроението му преди малко.
Само че, телефонът продължи да звъни.
- Ще го блокирам!
- Недей, недей! Аз ще отида да направя още ти си проведи разговора на спокойствие.
Когато Тейонг излезе от стаята, розовокосият остана загледан в телефона и не след дълго се реши да набере номера.
- Ще проведете ли международен разговор за ваша сметка?
- Да.
Той остана за известно време на телефона докато накрая не чу гласа на приятеля си.
- Защо ме търсиш, в друга държава съм.
- Виж не бях прав да ти вдигам скандал онзи ден, но ако всички ще ми се сърдите и ще заминавате за другаде...
- Всички?
От другата страна се чу тежко въздишане и Юта каза:
- Тен също ще идва... Май... Скарах се с баща ми и той заминава за Лондон... Да ви имам парите, че да мога и аз така да бягам, като ми дотегне от проблемите.
- Ами имаш... - каза Джехьон и двамата се засмяха.
- Дже, не можеш ли да се върнеш, за да се разберем?
- А защо не дойдеш ти? Дължиш на Тейонг разговор, до колкото знам.
~××××××××××××××××~
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...