Love talk

0

- Знаеш ли какво? - каза весело Тейонг и оправи пуловера си.

- Какво?

- Преди години, когато бяхме... Абе когато и ние не знаехме какво бяхме. - каза той с което и двамата се засмяха - Много обичах да си говоря с теб по телефона.

- Аз пък не. - каза му Юта, с което накара по-малкият да се нацупи - Защото знаех, че не си до мен и не мога да те прегърна.

- Колко си ми сладък! - възкликна русокосият и целуна гаджето си, а когато се отделиха един от друг, Тейонг довърши - Хайде, трябва да тръгваме!

- Не искам. Хайде да останем още малко. После ще отидем, но сега...

- Юта! - прекъсна го любимият му - Трябва да отидем. Знаеш, че тази Коледа леля реши да събере всички, което значи, че и твоите родители ще са там.

- Еми идеално. Ще си се забавляват те, пък нас да ни оставят.

- Трябва да им съобщим за годежа.

Юта въздъхна тежко и легна на леглото.

- Виж... - започна Те - Знаеш, че Дойонг винаги ми е мърморел на главата как, като мой най-добър приятел, той първи трябва да узнае, ако решим да се женим.

- Да. И?!

- Леля също искаше. Отдава ми се възможност да им кажа! И така няма да се чудя кой да е първи и кой да е втори.

- Добре че леля ти реши да покани всички наши приятели... Че и родителите им.

Двата се засмяха и Тейонг въздъхна:

- Да, добре че е тя!

   
×к×р×а×й×