Тейонг вдигна глава, искайки да се увери, че мозъкът не си прави шеги с него.
За негова радост, момчето пред него беше истинско.
- Юта! - възклик той и се хвърли в прегръдките му - Наистина ли си ти?!
- Аз съм, аз съм! - каза той и го погали по косата.
- Какво правиш тук?! Защо не ми каза?! Онзи ден... Видях теб в парка, нали?! Беше ти! Не някой друг! И по предния ден! Бил си ти!
- Да, да. - отвърна тихо той и от кво прегърна по-малкото момче - Аз бях!
- Защо не ми каза? - отдели се той и го погледна сериозно в очите.
Беше време за отговори. Писна му всички да си играят с него. Не беше честно.
- Исках да те изненадам! - усмихна се той - Джони ми се обади и каза, че днес е завършването ти! За какво мислиш съм взел тези бири?!
- Ъ... Джони?! - погледна учудено русокосият.
- Да и не само той... Още едно момче... Ъм... Едно... С черна коса! - щракна с пръсти Юта, опитвайки се да се сети за кого иде реч.
- Дойонг? - попита едвам-едвам той.
- Да! Точно той!
- Аз... Аз му се развиках. - каза натъжено Тейонг се и седна отново на пейката, скривайки лице в ръцете си - За това ме доведе при Джони, защото е искал да... Да му се не види! Защо съм толкова тъп!
- Не, не си! - каза нежно червенокосият японец и погали по-малкото момче по главата - Хайде! Ще отидем сега при Джони и ти ще се извиниш на Дойонги!
~××××××××××~
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...
