- Не се прави така! - каза Хечан и погледна намръщено към тестото на масата - Трябва да натиснеш повече, Марк!
Джено и Ронджун се изгледаха и се изсмяха на приятелите си.
Колко бяха сладки.
- Трябва ти още брашно. - изкоментира Марк - Трябва ми още брашно!
- На ти! - каза Хюк и му подаде пакета. Когато се върна на мястото си, в края на масата, забеляза, че двамата му приятели работят заедно над бисквитките и каза:
- Марк! Трябва да изхвърля боклука, но имам много... Ще дойдеш ли да ми помогнеш.
За негово щастие (и голяма изненада) Марк схвана веднага за какво става въпрос и кимна. Изми си ръцете, двамата взеха торбите с боклуци и излязоха.
- Сто процента ще се целунат.
- А, дано. - засмя се Джено и погледна към по-малкото момче, което се опитваше да отдели една бисквитка във формата на елхичка от тестото.
- Виж... Ронджуни... Трябва да ти кажа нещо.
- Слушам. - отвърна по-ниското момче и остави бисквитката на една страна, поглеждайки приятелят си.
- За това, което ти бях казал онази вечер...
- О, забрави го... Знам, че понякога мисля само за себе си и...
- Не, не е така. - прекъсна го Джено и се доближи до него - Изобщо не е вярно. Не знам защо го казах, просто...
- "Съм сляп"? - цитира го Ронджун и се изсмя.
Джено не каза нищо, само погледна към земята.
- Я не се сдухвай! - бутна го по рамото по-ниското момче и двамата се усмихнаха един на друг - Признавам, че понякога не виждам някои неща, но... Хей! Нали уж конфликтите са хубаво нещо! Ето! В момента изглаждаме такъв! Недей да се мръщиш! Приятели?
- Мхм... Приятели...
След това двамата продължиха да справят бисквитите, като от време навреме цапаха другия с малко тесто.
××××××××××××××××
Окей... Знам, че Ронджун и Джено са сладка двойка, но моля, дами и господа, обърнете внимание на тези двамата
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...