117

102 12 7
                                    

- Спиш ли? - прошепна Хечан, опитвайки се да не събуди останалите. Искаше само един определен човек да го чуе.

- Да. - отвърна Марк - Хайде, заспивай и ти.

Минаваше един вечерта и Марк, очевидно, имаше да се наспи.

- Не ми се спи. Развълнуван съм! Сякаш за първи път празнувам Нова година!

- Същото каза и преди две години... - отвърна Марк, карайки по-малкото момче да се изчерви.

Та... Какво се случи преди две години...

Бяха само той, Марк, Ронджун и Джено. Решиха, че ще празнуват заедно Нова година и  яха излезли.

Тогава Хечан толкова прекали с алкохола, че се позабавлява доста и за малко да изгори ръкава на якето на Джено с един бенгалски огън.

- Тогава бяхме още заедно... - прошепна Хечан.

- Така е. А следващите две ги прекарахме разделени един от друг.

Двамата бяха запазили тишина, която ставаше все по-непоносима и по-непоносима. Само че, Хечан не успя да я изтърпи и се обади първи:

- Знаеш ли, радвам се, че ще прекараме заедно. Като приятели. Защото си останахме такива, нали?

Марк се обърна по корем, така че да е лице в лице с по-малкото момче. Двамата се бяха вгледали един в друг за известно време, след което Марк каза:

- Да, хубаво е, че си останахме такива. Приятели...

   
××××××××××××××××

Love talkWhere stories live. Discover now