Джено и Ронджун вървяха по тротоара.
Е, по-скоро Джено дърпаше по-малкото момче за ръката, тъй като той не искаше да ходят в дома на Джони.
- Какво ще правим таааам?! - мрънкаше той.
- Ще се видим с Тейонг!
- Ама Хечан го харесва, не аз! - изхленчи той и направи пореден, неуспешен, опит да си отскубне ръката от неговата.
- Виж сега... - започна Джено - Като твой приятел, съм длъжен, а и искам, да те разведря. Моля те. Позволи ми, пък ако не ти хареса - ти обещавам, че ще си тръгнем.
Ронджун го изгледа изпитателно и накрая кимна леко с глава:
- Добре, но ако не ми хареса, после ще трябва да ми купиш храна!
- Храна?!
- Да, като компенсация, че си ме извел от уюта на моя дом!
Джено се засмя и кимна, след което двамата продължиха да вървят.
~××××××××××~
أنت تقرأ
Love talk
أدب الهواة~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...
