My Boss is Strange Attractive

Глава 97

След като Юна и Лия баха изписани от болницата, Джънгкук реши, че ще разботи известно време от въщи, защото не искаше да остава Юна сама да върши всичко. 

Той много и помагаше, абсолютно във всичко, като сменяне на пелени, къпане, правене на мляко и много други неща. Малката Лия вече беше на малко повече от месец, което значеше, че той скоро ще се върне на работа.

Днес беше неделя и времето беше доста хубаво. Юна чу, че Лия плаче и стана. Отиде в стаята й я вдигна. 

-Юна: Хей, защо плачеш ангелче?- люшкаше я напред назад.

-Юна: Хайде да ти направим закуска. - обърна се за да отидат в кухнята, но тогава вртата се отвори.

-Джънгкук: Хей, добро утро.- усмихна се и влезе.

-Юна: Добро утро.- целуна го.

-Джънгкук: Плачеше ли?

-Юна: Да, сега ще и направя млякото. Ще я вземеш ли?

-Джънгкук: Разбира се. Ела при татко.- усмихна и се и я взе.

-Юна: След малко се връщам.- излезе от стаята. 

Докато Юна правеше млякото Джънгкук я люлееше и и говореше. 

-Джънгкук: Ти си моята малка принцеса, Лия. Трябва да си спя при теб за да не събуждаш мама, когато плачеш нощем. - усмихна и се и продължи да и говори. Не след дълго и Юна влезе.

-Юна: Как върви?- засмя се.

-Джънгкук: Просто перфектно. - отвърна с усмивка. 

-Юна: Добре, хайде да закусим. - взе я от него.

-Джънгкук: Тогава аз ще направя нещо за хапване.- целуна я.

-Юна: Добре.- той излезе от стаята, тя седна на един стол и започна да я храни. 

Джънгкук от своят страна започна със закуската. Докато я правеше си танъникаше някава мелодия. След около половин час беше готов и сложи масата. Сети си се, че на Юна може да иска сок и отиде до хладиника за да вземе разни плодове и да направи сок. След като бе готов реши да се качи горе. Отвори тихо вратата и влезе.

-Джънгкук: Още много ли остава?

-Юна: След мъничко сме готови. - погледна го и се усмихна. 

-Джънгкук: Добре, закуската е готова.

-Юна: Добре, след малко ще сляза.- размърда се, докато седеше а стола.