Момиче на име Юна завършва университет и си намира работа е в една от най-големите компаний в Южна Корея като асистентка на Джеон Джънгкук. А какво става после следете и ще разберете.
Станах рано, преди всички. Беше 08:05 и реших да сляза да направя закуска за всички. Отидох в кухнята и си направих кафе. Чух, че някой влиза и се обърнах. Ми Со беше станала.
-Юна: Ми Со-я, добро утро.- усмихна се.
-Ми Со: Юна, добро утро. - каза сънено и седна на масата.
-Юна: Как спа?
-Ми Со: Ами, не съм спала толкова. Ставах да повръщам няколко пъти.
-Юна: Сега добре ли си?
-Ми Со: Да, нищо ми няма.
-Юна: Сега не трябва да се натоварваш много.
-Ми Со: Да, знам. Няма спокойно.- усмихна и се.
-Юна: Добре, искаш ли сок, понеже няма да ти позволя да пиеш кафе?
-Ми Со: Добре.- засмя се.
Юна и сложи сок в една чаша и и го даде.
-Юна: Добре, аз ще направя закуска, а ти ще ми правиш компания.
-Ми Со: Ще ти помогна.- тръгна да става, но Юна я спря.
-Юна: Аз ще я напрявя. Ти ако искаш толкова да помагаш можеш да нарежеш плодовете.
-Ми Со: Добре.- усмихна се и така двете се захванаха за работа. По едно време слезе и Джънгкук.
-Джънгкук: Добро утро момичета.- поздрави ги и целуна Юна.
-Юна: Добро утро, искаш ли кафе?- погледна го и се усмихна.
-Джънгкук: Няма да откажа.- засмя се и седна на масата.
-Юна: Ето заповядай.- сложи го пред него.
-Джънгкук: Татенцето още ли спи?- погледна към Ми Со и се засмя.
-Ми Со: Като пън.- усмихна се.
-Джънгкук: Любов, искап ли помощ със закуската?
-Юна: Не, ще се спрявя.
Мина се един час в разговори и закуската беше готова. Останалите, с изключение на Джимин се събудиха и слязоха в кухнята.
-Юна: Добро утро, искате ли да закусим в градината?
-Бо Ра: Хайде.- всеки взе по нещо и отидоха в градината.
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
