Момиче на име Юна завършва университет и си намира работа е в една от най-големите компаний в Южна Корея като асистентка на Джеон Джънгкук. А какво става после следете и ще разберете.
Г.т Юна 6:30 Алармата зазвъня и нямаше как да не стана. Когато се разсъних видях, че съм си легнала с дрехите от вчера. Обърнах се и видях палто, вдигнах го и видях, че не беше моето, а на Джънгкук. Сигурно съм заспала и той ме е качил тук. Отидох в банята и се изкъпах, след това се облякох и слязох в кухнята.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Направих портокалов сок и след това седнах на масата. По едно време се чу как някой слиза по стълбите.
Г.т Джънгкук Чух, че алармата звъни и станах. Изкъпах се и се облякох.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Отидох в кухнята и Юна беше там. Седеше и пиеше сок. Аз отидох и седнах на масата като я поздравих.
-Джънгкук: Добро утро.- усмихна и се. -Юна: Добро утро.- тя също се усмихна. -Джънгкук: Наспа ли се? -Юна: Да, трябваше да ме събудиш, когато сме пристигнали. Не трябваше да ме носиш. -Джънгкук: Защо, така хубаво си беше заспала? Няма проблем. -Юна: Благодаря. Искаш ли сок?- тръгна да става и отиде да изкара чаша. -Джънгкук: Да.- той също стана и отиде до нея. Тя напълни чашата, а той се бе опрял на плота до нея. -Юна: Ам, мисля утре да се прибера вкъщи.- погледна го. -Джънгкук: Нали ти казах, че няма проблем да останеш колкото поискаш.- погледна я. -Юна: Мисля, че е крайно време да се прибера вкъщи.- усмихна се. -Джънгкук: Можеш да останеш. -Юна: Не добре съм. Довечера ще събера багажа си и утре ще се прибера. -Джънгкук: Добре, но ако нещо стане искам веднага да ми се обадиш. -Юна: Добре.- подаде му чашата. -Джънгкук: Благодаря.
