Момиче на име Юна завършва университет и си намира работа е в една от най-големите компаний в Южна Корея като асистентка на Джеон Джънгкук. А какво става после следете и ще разберете.
Алармата ми звънна и нямаше как да не стана. Когато отворих очи забелязах, че не съм в стаята си. Огледах се и нямаше как да не позная стаята в която живеех за кратко. Станах и отидох в банята за да се измия, след това се върнах и оправих леглото. Облякох дрехите си от вчера и излязох тихо от стаята за да не събудя другите. Тъкмо минавах покрай кухнята и от там се чу леко кашляне. Обърнах се и видях Джънгкук, който пиеше кафе и бе вперил поглед в мен.
Г.т Джънгкук
06:00
Станах и отидох да измия лицето си. След това тръгнах към стаята на Юна за да видя дали спи. Отоврих леко вратата и я видях да спи толкова сладко. Усмихнах се на гледката и затворих вратата и се насочих към стаята на Дже Ън. Тя още спеше. Отидох до нея и започнах да я будя.
-Джънгкук: Хей принцесо ставай.
-Дже Ън: Трябва ли?
-Джънгкук: Разбира се, че трябва. Хайде.
-Дже Ън: Добре, ставам.- разтърка очите си.
Джънгкук отиде да се облече.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
След това слезе в кухнята за да си направи кафе. Сложи си в една чаша и тъкмо да отпие, когато Юна минаваше през кухнята. Той само се изкашля за да може тя да се обърне.
-Джънгкук: Къде отиваш?
-Юна: А-ами аз отивам вкъщи за да се оправя за работа.
-Джънгкук: Аха и мислеше да си тръгнеш без да ми кажеш?- погледна я и се усмихна.
-Юна: Ами аз си мислех, че спите.
-Джънгкук: Не сме на работа все още.
-Юна: Съжалявам, но трябва да тръгвам, иначе ще закъснея.
