Момиче на име Юна завършва университет и си намира работа е в една от най-големите компаний в Южна Корея като асистентка на Джеон Джънгкук. А какво става после следете и ще разберете.
Те пътуваха към магазина. Пътят беше покрит със сняг и беше много красиво.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Тя гледаше през прозореца и се радваше на снега, а той гледаше нея. Усмихваше се на това как тя се радваше на красотата на зимата. Изведнъж той развали тишината.
-Джънгкук: Раната боли ли те?- попита като я погледна. -Юна: Ами не, за сега.- каза и се хвана за корема -Джънгкук: Не ме лъжеш, нали? -Юна: Не, разбира се. -Джънгкук: Добре, но ако те заболи ми кажи. -Юна: Добре.
Тогава звънна телефона на Юна.
-Юна: Ало- каза притеснено, защото не искаше никой да разбира къде е, а още по-малко с кого е. -Ми Со: Юна, къде си? -Юна: А-ами, аз не съм в града. З-защо? -Ми Со: Ами исках да те подсетя за уикенда, да не забравиш. -Юна: А, не няма. Нали обещах, че ще дойда. -Ми Со: Надявам се. А ти всъщност защо не си в града? -Юна: Ами аз… -Ми Со: Не ми казвай, че шефа те е замъкнал на някоя бизнессреща със себе си? Тогава Джънгкук я погледна и започна да се смее. -Юна: Н-не, аз съм на гости при нашите. -Ми Со: Не разбирам как така г-н Джеон ти е дал почивка.- каза и се засмя -Юна: Ами.... - каза и погледна към смеещият се Джънгкук. -Ми Со: Добре, няма значение. До чуване. -Юна: Чао.
След това тя гледаше през прозореца от срам, защото той бе чул целия разговор.
-Джънгкук: Не знаех, че съм толкова лош.- каза, докато гледаше към пътя. -Юна: А, не. Не сте лош. Не вярвайте на нейните приказки. -Джънгкук: А-аз наистина ли те натоварвам прекалено?- попита загрижено. -Юна: Н-не не се притеснявайте.- каза и го погледна. -Джънгкук: Ако нещо не можеш да направиш или си прекалено натоварена, просто ми кажи. Ще ти помогна. -Юна: Добре.- каза и гледаше надолу засрамена.
След това пристигнаха на паркинга на магазина. Слязоха и влязоха като не забравиха да вземат количка. Ходеха и разглеждаха по щандовете. Взеха каквото им беше нужно и отидоха на касата да платят. След това отидоха до колата, той отвори багажника и тръгна да слага торбите вътре, но видя, че Юна започна да вдига торби за да ги прибира, и той я спря. -Джънгкук: Аз ще ги прибера. -Юна: Но….- той я прекъсна -Джънгкук: Няма но, просто се качи на топло.
