My Boss is Strange Attractive

Глава 9

Тръгнаха да излизат от ресторанта като Джънгкук беше хванал Юна за ръката и я държеше здраво. Юна се дърпаше, защото искаше да отиде да се извини на Ношимури за да могат да възстановят договора, който беше важен.

-Юна: Г-н Джеон, спрете. Как можахте? Как можахте да съсипете този договор, който беше толкова важен? Пуснете ме. Ще отида да му се извиня за да го подпишете. Спрете! - вече се дърпаше, но не успя да се отскубне.
Той вече беше доста изнервен и ядосан от случилото преди минути. Тогава спря и се обърна към нея докато още държеше ръката и.

-Джънгкук: Да те пусна, така ли?
-Юна: Трябва да се извиня.
-Джънгкук: Да се извиниш? Да се извиниш за какво? За това , че този загорял старец искаше да те вкара в леглото си? Така ли? Кой знае какво щеше да направи, ако аз не бях там, но за твоя радост добре, че бях.

Юна осъзна за какво говори той, докато гледаше краката си. Тогава тя пусна една сълза, след това още една и така докато не заплака. Той забеляза това и се успокои. След това повдигна брадичката и и я погледна в навлажнените и очи.
-Джънгкук: Хей, защо плачеш? Съжалявам не трябваше да ти викам така.
-Юна: Просто чак сега се замислих какво можеше да стане, ако не се бяхте появили навреме.

След това той я прегърна и я притисна здраво към себе си.

-Джънгкук: Недей. Спри да плачеш. Нали съм тук, няма какво да стане вече. В безопасност си.
-Юна: Благодаря.- каза тя и се сложи главата си на гърдите му.
-Джънгкук: Ще тръгваме ли?
-Юна: А-ами добре.

Те тръгнаха към колата, като той и отвори вратата. Тя се качи и след това я затвори и се настани на шофьорското място. Потегли, обаче като я видя колко е тъжна му стана гадно и реши да я ободри някак.

-Джънгкук: Аз не искам да се прибирам. Ами вие г-це Парк?
-Юна: Ами не знам. Искам малко да се успокоя.
-Джънгкук: Знам перфектното място. Ще дойдете ли с мен?- показа красивата си усмивка като я гледаше.
-Юна: А-ами добре но къде е това място?
-Джънгкук: Това е тайна.

Юна леко се уплаши и Джънгкук забеляза това и започна да се смее.

-Джънгкук: Спокойно, няма да те убивам.
-Юна: Ами добре тогава. - каза вече видимо спокойна.
-Джънгкук: Няма как да нараня най-добрия си служител.

Юна се засрами и се изчерви и се обърна към прозореца за да не забележи той червените и бузки.