Момиче на име Юна завършва университет и си намира работа е в една от най-големите компаний в Южна Корея като асистентка на Джеон Джънгкук. А какво става после следете и ще разберете.
След около 10 минути пристигнаха пред дома на семейство Джеон. Когато Юна го видя и падна ченето, защото къщата беше толкова голяма и хубава.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Той отиде и и отвори вратата за да слезе.
Г.т. Юна
Уауу……… тази къща е толкова голяма и красива. Искаше ми се и аз да живея е такава, но само в мечтите ми. Нещо ме изкара от мислите ми, а именно, че г-н Джеон беше отворил вратата за да сляза и ме гледаше като се усмихваше. -Джънгкук: Е, ще слезеш ли, или предпочиташ да останеш тук?- каза и се засмя. -Юна: А да, да идвам.-след това той затвори вратата и заключи колата. Тръгнахме към входа на къщата и той звънна на звънеца. Вратата се отвори от една средно висока жена, с много мило изражение. Това сигурно е майка му. Беше толкова щастлива като го видя и го прегърна, но видя, че аз стоя зад него и се усмихна. -Джънгкук: Здравей омма.- усмихна и се. -М/Джк: Здравей синко. Как си момчето ми? -Джънгкук: Добре съм омма. Това е Пар…- тук го прекъснах. -Юна: Юна- казах и протегнах ръка като и се усмихнах -М/Джк: Хея, приятно ми е миличка.- усмихна ми се и ме прегърна. -Юна: Това е за вас.- подаде подаръците. -Хея: Нямаше нужда, Джънгкук защо си и позволил да взима тези неща? - каза и се обърна към него като леко го удари по ръката и се засмя. Юна се засмя и скри усмивката си с ръка, а Джънгкук погледна очудено майка си като каза: -Джънгкук: Я омма аз и казах, че нямаше нужда, но тя поиска.- усмихна се. -Юна: Няма проблем г-жо Джеон.- усмихна и се топло. -Хея: Моля, наричай ме Хея миличка. Хайде да влизаме, че е студено.- тя тръгна да влиза и след това Джънгкук направи път на Юна да мине първа. -Хея: Деца, обядвали ли сте? -Джънгкук: Не омма, преди обед тръгнахме и не сме яли. -Хея: Идвате точно на време. Ще правя обяд. -Джънгкук: Омма, къде е аппа? -Хея: Горе е, къпе се. След малко ще дойде. -Джънгкук: Не си му казала, че ще идвам, нали? -Хея: Не спокойно синко. Аз ще отида да оправя масата, а вие си починете. -Юна: Нека ви помогна.- каза и стана от дивана. -Хея: Не мила, няма нужда. -Юна: Моля ви, настоявам. -Джънгкук: Аз също ще помогна. Хайде. -Хея: Май ще бъде забавно. - погледна ги и се усмихна.
