Момиче на име Юна завършва университет и си намира работа е в една от най-големите компаний в Южна Корея като асистентка на Джеон Джънгкук. А какво става после следете и ще разберете.
Трябваше да стана, защото в противен случай алармата ми нямаше да ме остави да поспя още малко. Станах и влязох да се изкъпя. След това отидох да изсуша косата си, но докато го правех си припомних за случката от снощи и се замислих какво стана след това. Господин Джеон ме докара до вкъщи. След това се изкъпах и си легнах, а той…………….БЕШЕ ДО МЕН. След като се сетих за това се изчервих. Облякох се и тръгнах за работа.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Пристигнах и чух някой да ме вика. Обърнах се и беше той. -Джънгкук: Г-це Парк! -Юна: Добро утро господин Джеон.- поклоних се. -Джънгкук: Как си? Добре ли спа? -Юна: Да. - изчервих се като се сетих за снощи. -Джънгкук: Днес не трябваше да идваш на работа. -Юна: Няма проблем. -Джънгкук: Трябваше да си вкъщи и да си почиваш. -Юна: Наистина, няма проблем. След разговора стигнахме до офиса му, а аз до бюрото си. -Джънгкук: Ако има нещо ми кажете. -Юна: Добре, но същото се отнася и за вас.
Г.т Джънгкук
Видях я как се изчерви докато говорихме. Дано наистина е добре. Няма да позволя това повече да се случи. Кога ли ще събера смелост да и призная?
Г.т. Юна
Стана обяд и реших да отида да взема обяда на г-н Джеон, но точно когато станах той излезе от кабинета си. -Джънгкук: г-це Парк, не ми носете обяд. Не съм гладен. -Юна: Сигурен ли сте? -Джънгкук: Разбира се. Отиди и обядвай.- усмихна ми се и влезе в кабинета си.
Отидох в кафето и там бяха приятелите ми. Седнах при тях. -Хосок: Така, мисля, че е време да се разберем за уикенда. -Ми Со: И аз така мисля. -Хосок: Ще трябва да отидем с две коли, защото няма да се съберем с една. -Бо Ра: Значи, аз Джи Йон, Хосок и Йон Джу ще сме в моята кола. Ми Со и Юна ще са с тази на Ми Со, и ще сложим багажа в нейната кола. -Ми Со: Става. -Хосок: Хей, хора искате ли да поканим и шефа на нашия тиймбилдинг? -Бо Ра: Какво?- ококори се. -Джи Йон: От къде ти хрумна пък това? -Хосок: Просто ми се струва, че се претоварва, а пък и видяхте, че не е лоша компания в клуба. -Бо Ра: Да, наистина, но кой ще го попита. -Ми Со: Юна.- всички се обърнаха към нея. -Юна: Защо аз? -Хосок: Защото ти си му личен асистент. -Йон Джу: Хосок е прав. Юна удари Йон Джу по рамото. -Юна: Я Йон Джу-я не го подкрепяй. -Йон Джу: Добре нуна.- направи тъжна физиономия. -Ми Со: Хайде де Юна. -Юна: Добре, само млъкнете. -Хосок: Добре, аз съм резервирал вилата. Така, че чакаме само уикенда да дойде. -Бо Ра: Нямам търпение. Йеййй.- заподскача.
