My Boss is Strange Attractive

Глава 22

Те седнаха да обядват и си говореха за различни неща, докато Дже Ън не попита.

-Дже Ън: Омма, може ли да живея при чичо?- Джънгкук я погледна, както и всички други на масата.
-Хе Джин: Защо искаш да живееш там, миличка?
-Дже Ън: Защото баба и дядо да скучни, а чичо е забавен.- Хея и Хюн Дже я погледнаха и се засмяха.
-Хюн Дже: Аз- скучен- НИКОГА.- всички се засмяха. Не си ме виждала как се забавлявам.-започна да танцува и всички му се смяха.
-Хе Джин: Съжалявам скъпа, не може да живееш там.
-Дже Ън: Ама аз искам. Защо да не може?
-Сон Джун: Мила, няма как да живееш там, защото няма кой да те гледа защото чичо ти е на работа и е много зает.
-Джънгкук: Наистина ли искаш да живееш с мен?
-Дже Ън: Даа.- погледна го ,а той се усмихна.
-Джънгкук: Така да бъде.
-Дже Ън: Йейййй.- започна да се радва.
-Хе Джин: Но как така? Стига Джънгкук.
-Сонг Джун: Не може така. Не може просто да ти се натресе на главата, сякаш си нямаш други главоболия, а сега и това.
-Дже Ън: Но омаа.
-Хе Джин: Дже Ън-а престани. Омма няма ли да кажеш нещо по въпроса?
-Хея: Няма как да се бъркам в тези неща дъще.
-Джънгкук: Защо да не може да живее с мен? Ще и бъде по-забавно. Ще я запиша в хубаво училище и ще си намери приятели там.
-Хе Джин: Сериозно ли си мислиш, че ще ти е толкова лесно?
-Джънгкук: Тя е добро дете. Защо да не е?
-Хе Джин: А когато тя не е на училище, а ти си на работа, какво ще стане?-погледна го сериозно.
-Джънгкук: Ще я взимам с мен в офиса. Ще и купя неща с които да се занимава. Тя ще бъде добре.
-Дже Ън: Юна ще бъде с мен, когато съм в офиса.
-Хе Джин: Дже Ън-а не може така да задължаваш хората. Тя е твърде заета за да се занимава с теб.
-Юна: Не, не за мен ще бъде удоволствие. Няма проблем.
-Джънгкук: Няма да и давам толкова работа за да може двете да бъдат заедно.
-Сонг Джун: Е къде ще спи?
-Джънгкук: Имам една свободна стая. Ще я обзаведа така че да и допадне.
-Хе Джин: Не знам. Ти какво ще кажеш?-обърна се към съпруга си.
-Сонг Джун: Ами може и да се получи. Добре тогава.-усмихна се.
-Хе Джин: Ох добре.

Дже Ън стана от масата и започна да се радва, а останалите започнаха да се радват на нея. Тя отиде до майка си и баща си и започна да ги прегръща.

-Дже Ън: Благодаря, благодаря, благодаря. Най- добрите мама и татко на света. Йеййй. Отивам да си събера нещата.
-Хе Джин: Чувате го за пръв и последен път.- обърна се към останалите и започнаха да се смеят.
-Сонг Джун: Мисля, че няма да и е за последно.
-Хе Джин: До докато не поиска нещо друго. Например като порасне ще поиска телефон. Тогава да те видим теб.- обърна се към мъжа си и всички се засмяха.
-Джънгкук: Нунааа не се притеснявай те ще бъде добре.
-Хе Джин: Добре, но ако направи нещо искам да я върнеш тук.
-Джънгкук: Добре, може ли сега се успокоиш?
-Сонг Джун: Да, успокой се мила.
-Хе Джин: Ще те успокоя аз тебе.- погледна го със злобен поглед.
-Джънгкук: Лелее хьонг загазил си.- усмихна му се.
-Хе Джин: Ти не говори за да няма и по тебе.
-Джънгкук: Слушам нуна. – сведе глава и започна да яде.
-Хе Джин: Юна, не искам да се чувстваш задължена с нея.
-Юна: Не даже ще ми бъде приятно.
-Хея: Добре, успокойте се вече. -засмя се.
-Хюн Дже: Юна съжаляваме, че стана свидетел на това.
-Юна: Не. Няма проблем.
-Хея: Сине, кога ще дойдеш да я вземеш?
-Джънгкук: Мисля, че другата седмица. Трябва да имам време да и подготвя стаята.
-Хея: Добре. Ще ми се обадиш за да си събера багажа.
-Джънгкук: Добре омма.