My Boss is Strange Attractive

Глава 8

Неутрал:

Джънгкук запали колата и тръгнаха към ресторанта. През целия път пътуваха в тишина. По едно време Юна тръгна да бърка в чантата си за да види дали не е забравила нещо, но уви забрави портфейла си.

Г.т. Юна

Както си пътувахме към ресторанта реших да видя дали съм забравила нещо. Не виждах портмонето си. Започнах да ровя за да видя дали не е паднало някъде и се сетих, че го оставих на масата вкъщи. Г-н Джеон явно забеляза, че нещо не е наред и се обърна към мен за миг.

-Джънгкук: Какво има? Нещо не е наред ли?

Как да му кажа, че съм забравила портмонето си вкъщи? Ще изглеждам глупаво.

-Джънгкук: Ехо, г-це Парк. Какво има?
-Юна: А-ами аз без да искам забравих портмонето си вкъщи.
-Джънгкук: Хахах.- засмя се по най-сладкия начин.
-Юна: Може ли да спрете да си хвана такси до вкъщи и ще дойда в ресторанта след това.
-Джънгкук: Ами не.- показа заешката си усмивка докато гледаше пътя.
-Юна: Добре, ще го хвана от ресторанта.
-Джънгкук: Не и от там не може.
-Юна: З-защо?
-Джънгкук: Защото портфейлът ти не ти трябва тази вечер.
-Юна: Ама как така не ми трябва?
-Джънгкук: Аз черпя.
-Юна: Ааа не, не може така. Ще отида набързо до вкъщи и ще го взема.
-Джънгкук: Хмм, чакай да помисля. Не.
-Юна: Но нем...- тук той ме прекъсна.
-Джънгкук: Без възражения. Отдавна съм го решил, дори и да не го беше забравила.
-Юна: Утре ще ви ги върна.
-Джънгкук: Не няма и искам да приключим тази тема.
-Юна: Добре, съжалявам!
-Джънгкук: Защо се извиняваш сега? Нищо не си направила.
-Юна: Заради мен стана така. Неудобно ми е.
-Джънгкук: Няма от какво да се притесняваш. Спокойно.

Както си пътуваха и изведнъж пристигнаха на паркинга на ресторанта. Джънгкук стана и отвори вратата като истински джентълмен. Заключи колата и се обърна към нея като сви ръката си за да може  тя да  я хване. Истински кавалер.

-Джънгкук: Може ли?
-Юна: Аа, да, да. – каза засрамено и тръгнаха да влизат.

Той и отвори вратата и към тях се запъти една от работещите в ресторанта.

-Сервитьорката: Добър вечер. Маса за двама?

Тогава Джънгкук се усмихна, а Юна се изчерви и се обърна на другата страна.

-Джънгкук: За жалост не. Имаме резервация на името на г-н Ношимури.
-Сервитьорката: Оу, ами последвайте ме.