Момиче на име Юна завършва университет и си намира работа е в една от най-големите компаний в Южна Корея като асистентка на Джеон Джънгкук. А какво става после следете и ще разберете.
Събудих се, защото не усещах Юна да е до мен. Отворих бавно очите си, огледах се и я видях в другия край на леглото. Приближих се до нея и я прегърнах в гръб, като поставях леки целувки по ръцете и и по врата и. Тя се размърда и лекичо се обърна към мен.
-Юна: Добро утро.- усмихна му се, макар и със затворени очи.
-Джънгкук: Добро утро, любов.-постави лека целувка на устните и.
-Юна: Защо си станал?
-Джънгкук: Усетих, че не си до мен, затова. - усмихна и се.
-Юна: Няма да ти избягам, бъди спокоен.- засмя се леко.
-Джънгкук: Знам, просто искам да си те прегръщам.
-Юна: Аз също.- прегърна го и погледна към лицето му.
-Джънгкук: Знаеш ли, макар, че туко що се събуди си много красива?- премахна един киур от лицето и.
-Юна: Оо, благодаря ти.- целуна го.
-Джънгкук: Какво ще правим?-погледна я.
-Юна: Ами колко е часа?
Той се протегна за да погледне часовника на телелфона си.
-Джънгкук: 08:15.-обърна се към нея.
-Юна: Не е ли рано?
-Джънгкук: Да, раничко е. Е, ще си мързелуваме още. -усмихна се и и се подпря на ръката китката си, след което я целуна.
-Юна: Да, ако може.- засмя се.
-Джънгкук: За тен винаги.- след това си се полигавиха още малко и решиха да стават.
-Юна: Ще ми помогнеш ли да направим закуска?
-Джънгкук: Разбира се, бебчо. Хайде да се облечем.- те станаха и започнаха да се обличат. След като бяха готови слязоха в кухнята.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
