Момиче на име Юна завършва университет и си намира работа е в една от най-големите компаний в Южна Корея като асистентка на Джеон Джънгкук. А какво става после следете и ще разберете.
След половинчасово каране най-накрая стигнаха. Слязоха от колите и видяха една много хубава къща.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Бо Ра: Какво е това? -Джънгкук: Вилата, която ще ползваме. -Ми Со: Как така? -Джънгкук: Това е моята вила. -Ми Со: Наистина ли? -Джънгкук: Да. -Джимин: Хайде да свалим багажа.- всички се съгласиха.
Всички започнаха да свалят багажа си.
-Ми Со: Юна, може ли да ми помогнеш? -Юна: Да.- отиде и хвана едната чанта.
След като внесоха багажа, Юна забеляза, че нейният липсва. Отиде при Джънгкук и му каза.
-Юна: А-аз мисля, че забравих багажа си в колата.- погледна надолу. -Джънгкук: Хахах толкова помагаше на другите и накрая не взе своя. Ето вземи.- подаде и ключовете. -Юна: Благодаря.- отиде при колата и застана пред багажника и натисна копчето обаче не се отвори и опита отново, но пак не успя.
Г.т. Джънгкук Юна нещо се забави. Ще отида да проверя защо. Излязох и видях, че не можеше да отвори багажника. Стана ми забавно и започнах да се смея и тогава тя ме видя. Тръгнах към нея. -Джънгкук: Проблем ли има?- усмихнах и се. -Юна: Ами не мога да отворя багажника. -Джънгкук: Дай на мен.- взех ключовете от ръката и и след това отворих багажника.
Неутрал Юна посегна към куфара си, но той го взе. -Джънгкук: Остави на мен.- погледна я. -Юна: Мога да нося багажа си.- посегна към ръката му да си вземе куфара, но другата му ръка я спря като я докосна. -Джънгкук: Аз ще го взема. Хайде да влизаме.-той тръгна напред, Юна още не беше тръгнала. -Джънгкук: Идваш ли?- обърна се назад. -Юна: Д-да.-отиде до него и след това влязоха в къщата.
