Момиче на име Юна завършва университет и си намира работа е в една от най-големите компаний в Южна Корея като асистентка на Джеон Джънгкук. А какво става после следете и ще разберете.
Г.т Джънгкук Събудих се, видях колко е часа и разбрах, че е рано. Беше 06:00 часа и не можах да заспя. Реших да стана и да направя закуска. Тръгнах към кухнята и започнах да правя палачинки. След като ги направих ги сложих в две чини на масата и изкарах конфитюр, шоколад и плодове. Направих сок и отидох да се преоблека.
Г.т Юна
Алармата ми започна да звъни. Станах, измих се и се облякох.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Взех нещата си и излязох от стаята и изведнъж ме лъхна аромат на палачинки. Отидох в кухнята ги видях на масата. Чух стъпки зад себе си и се обърнах.
-Джънгкук: Станала си. Добро утро.- усмихна ми се. -Юна: Добро утро, вие ли ги направихте? -Джънгкук: Да, хайде да закусим.- седнахме на масата. -Юна: Много са вкусни. -Джънгкук: Хаха, благодаря.
Неутрал
Те закусиха и тръгнаха колата. Той и отвори вратата за да се качи. След това тръгнаха към компанията. След като пристигнаха влязоха вътре и се качиха в асансьора. Тогава тя каза:
-Юна: Аз мисля довечера да се прибера вкъщи.- той я погледна. -Джънгкук: Защо? -Юна: Ами вече прекалих с престоя си и трябва да си хода. -Джънгкук: Не е вярно. Можеш да останеш колкото си пожелаеш. -Юна: А-аз…..- той я прекъсна. -Джънгкук: Страх ли те е да стоиш в дома си САМА? -Юна: Д-да, но трябва да превъзмогна страха си. -Джънгкук: Ами ако това се повтори? -Юна: Да се надяваме да не се.- засмя се. -Джънгкук: Няма за това ще останеш вкъщи. -Юна: Добре. – въздиша.
Джънгкук се усмихна. Той отиде в офиса си, а тя седна на бюрото си. Двамата започнаха да работят. Докато Юна оправяше документите видя, че и трябва подпис от Джънгкук. Стана и усети, че гърбът я болеше, и започна да раздвижва раменете си. След това отиде и почука на вратата му.
-Джънгкук: Да. -Юна: Може ли да се подпишете на тези документи? -Джънгкук: Да, ела. – тя отиде и му ги даде. Той започна да ги разписва, а тя разтриваше вратът си. Той забеляза и я попита. -Джънгкук: Нещо боли ли те? -Юна: Не, просто мисля, че гърбът ми е схванат. -Джънгкук: Ако искаш да сменим стола ти? – погледна я. -Юна Не, просто може би не седя както трябва. -Джънгкук: Сигурна ли си? -Юна: Да. -Джънгкук: Добре тогава.- той и подаде документите, а тя излезе. Той се обади по телефона.
