My Boss is Strange Attractive

Глава 17

Г.т Юна

7:00

Защо не си изключих алармата снощи? Сега не мога да заспя. Станах, измих се, облякох се и слязох долу. Реших, че ще е добре да направя нещо за закуска и реших че ще направя палачинки. Не можах да намеря брашното. Отворих един шкаф и го видях, обаче беше твърде високо и не можах да го стигна. Подскачах, но не се получи. По едно време видях една ръка да се протяга към шкафа и да изважда буркана с брашното.

Г.т Джънгкук
Вече не ми се спеше и реших да стана. Облякох се и излязох тихо от стаята за да не събудя никой. Тръгнах към кухнята за да пия вода и там видях Юна, която се опитваше да вземе буркана с брашното от шкафа, но не можеше, защото беше твърде високо и за това се промъкнах зад нея и протегнах ръката си за да го взема.

-Джънгкук: Това ли ти трябва?

Тогава Юна се обърна ме видя и явно се притесни, защото бях прекалено близо до нея.

-Юна: Д-да.- погледна надолу.
-Джънгкук: Ето. - подадох и го.
-Юна: Благодаря.- отдръпна се.
-Джънгкук: Какво ще правиш?
-Юна: Палачинки.- започна да слага съставките в една купа.
-Джънгкук: Искаш ли помощ?- застанах до нея.
-Юна: Ами само ако искаш.
-Джънгкук: Шеф Джънгкук на вашите услуги.- поклоних се по много забавен начин.
Тя започна да се смее, но се усети, че другите спят и спря. Това ме зарадва.
-Юна: Добре, хайде да започваме.
-Джънгкук: Какво да правя?- погледна я.
-Юна: Сложи брашното в купата. Аз ще потърся тиган.
-Джънгкук: Добрее. -сложих брашното.
-Юна: Готова ли е сместа?
-Джънгкук: Сър, да сър.- козирувах.
-Юна: Свободно сержант.- козирува и се засмя.

Неутрал

След това Юна застана до котлона и сложи тигана.
-Юна: Подай ми купата със сместа.
-Джънгкук: Ето, заповядай.
-Юна: Опитай малко от сместа за да разбереш дали е хубава.

Джънгкук взе една лъжица и опита.

-Джънгкук: На мен ми харесва.- след това потопи лъжицата в купата още веднъж и и я подаде към Юна.
-Джънгкук: Опитай и ти. - тъкмо тя отвори уста и той я изцапа по носа с лъжицата, след това се засмя.
-Юна: Оо така ли, сега ще видиш ти.- потопи пръста си в купата и го насочи към лицето му.
Той пристъпи назад и тръгна да бяга из кухнята, а тя го гонеше. По едно време тя се спъна и тръгна да пада, но той я хвана. Тогава те засякоха погледите си и се гледаха тока около половин минута, когато Юна го цапна по бузата и се засмя.
-Юна: Сега си го върнах.- усмихна му се.
-Джънгкук: Оу това да не беше номер?- намръщи се.
-Юна: Може би да, може би не.
-Джънгкук: Ще видиш ти. – започна да я гъделичка.
-Юна: С-с-сприии,-смееше се. Ще падна, недей.
-Джънгкук: Няма да го позволя.- погледна я и спря да я гъделичка.
-Юна: Ъмм, ами... - погледна го.